Държавният трансфер за здравни осигуровки на децата да бъде в отделна сметка, за да е прозрачно какво точно отделя държавата за осигуряване здравето на идното поколение. Това е едно от предложенията на Българската педиатрична асоциация, изказано на кръгла маса по проблемите на детското здравеопазване днес в Народното събрание.
Асоциацията направи редица предложения, свързани с лечението на децата, сред които: в Националния рамков договор да се обособят клинични пътеки за лечение само на деца; да няма лимити за заплащане на диагностика и лечение по клинични пътеки за деца, както и за хоспитализация на деца до едногодишна възраст, независимо от диагнозата им; лекарствата за амбулаторно лечение на деца до 7-годишна възраст да бъдат безплатни; общопрактикуващите лекари и педиатрите от извънболничната помощ да бъдат компенсирани за липсата на потребителската такса на децата; да се повиши заплащането на професионалистите по здравни грижи и лекарите, работещи с деца.
От БПА искат също да се изготви стандарт за спешни състояния в педиатрията, както и да се намалят случаите на раждания чрез секцио, които у нас са 43% от всички раждания – макар да не е ясно как може да стане последното, след като родилките го искат и дори на места самите специалисти го препоръчват.
Идеята за създаване на „Детски здравен парк“ в София, който да обединява разпокъсаните към момента клиники в съвременна Национална педиатрична болница, продължава да стои на дневен ред, стана ясно още на кръглата маса.
Педиатрите имат своите предложения и по отношение на профилактиката, които включват запазване на висок ваксинален обхват и разширяване на имунизационния календар.
Участниците в дискусията обсъдиха и недостига на педиатри и на специалисти по здравни грижи. В много болници и високоспециализирани клиники проблемът с броя на професионалистите по здравни грижи става критичен, до степен че ще стане невъзможно да се осъществяват стандартните диагностични и лечебни процедури, предупредиха те.
Остава нерешен и проблемът с продължаващото медицинско обучение, което в България не е задължително. Същевременно настоящите програми за подготовка на специалисти педиатри, включително и профилни специалисти, не отговарят на препоръките на Европейската академия по педиатрия, смятат лекарите. Предлага се програмата по обща педиатрия да е с продължителност 3 години, след което да се надгражда профилна специалност 2 години, като на специализиращите се дава възможност да придобият две специалности.
Важно е в програмите за обучение на всички нива да се предвидят занятия за придобиване на знания и в областта на комуникацията с децата и техните родители, подчертаха участниците в кръглата маса.
Председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Владимир Пилософ от своя страна посочи, че е налице дефицит в управлението на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020. Според него следва да се обмисли създаването на структура, управляваща политиките в сферата на майчиното и детско здравеопазване в Министерството на здравеопазването.
Такова падение, такава идиотщина не бях очаквал. Педиатрите искат очевидно да се спасят поединично, да си направят някакъв оазис всред здравното блато, да се оправят както го направиха инвазивните рентгенолози и кардиолози... Срам.