"Считаме, че нашите основни искания и предложения са взети под внимание. Например това да бъде направена Национална аптечна карта, да бъдат изгладени регионалните различия в достъпа на хората до лекарства и фармацевтично обслужване и това е продължение на разбирането за една кохизионна политика в България по отношение на лекарствата и аптеките." Това каза председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов пред Zdrave.net по отношение на приетата миналата седмица управленска програма на правителството.
По думите му обаче има и какво още да се желае. „Като например това, което не виждаме в програмата, е по-голямата роля на магистър-фармацевтите в общественото здравеопазване. Има една евродиректива от 2013 г., която възлага участието на магистър-фармацевтите в обществени кампании за опазване на здравето, в съветването на пациентите за правилно самолечение за често срещани заболявания. Не виждаме решаването на проблема с търговията с лекарства по интернет, които са по лекарско предписание, както и въвеждането на някаква по-ясна регулация по отношение на хранителните добавки, защото се злоупотребява твърде много с тях“, поясни проф. Гетов. Той изрази надежда, че постепенно нещата ще се изчистят, ще има пренареждане на приоритетите и тези неща също ще влязат в програмата в рамките на този мандат.
Колко до изложените мерки за реимбурсирането на лекарствата, проф. Гетов предположи, че те са обсъдени с новото ръководство на НЗОК в лицето на управителя проф. Камен Плочев, но заяви, че се надява, когато се стигне до предприемането на конкретни мерки, да бъде обсъден с фармацевтите начинът, по който това да се случи най-безпроблемно за всички участници в сектора.
„Някои от заложените мерки ще срещнат твърде голям отпор от различни участници във фармацевтичния сектор. Има твърде много лобисти и хора, които настояват за тотална либерализация на фона на обратната тенденция в ЕС. Може би някои неща трябва да бъдат изговорени по-детайлно. Видях, че в програмата е записано и генерична лекарствена политика. Там също имаше много голям проблем по времето на предишното правителство. Надявам се, управляващите да имат достатъчно сили нещата, които са заложени, да бъдат реализирани. А и на фона на кандидатстването ни за домакинство на ЕМА, ако разбира се се случи, това ще бъде шанс България да заеме достойно място на картата на европейската фармацевтична регулация“, каза проф. Гетов.
По отношения на евентуалното ни домакинство на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) проф. Гетов заяви, че България има какво да предложи като условия. „Можем да използваме някои от съществените приоритети на София и по-скоро локацията на евентуалното място на ЕМА като близост до летището, като не особено натоварен град. Ние имаме какво да предложим, а да не забравяме и че българските експерти в областта на фармацията и медицината са доста високо признати и оценени в целия свят. България е една от топ страните за провеждане на клинични проучвания, което е много важно като фактор, който може да допринесе за евентуалното домакинство на ЕМА“, смята проф. Гетов.
По думите му вече не е ясно какво ще се случи с идеята на предишния здравен министър Петър Москов за общ източноевропейски фармацевтичен пазар. „Има подписано споразумение, но то трябва да мине и през гласуване в Народното събрание, за да стане факт. Не зная да се работи по него към настоящия момент. По време на малтийското председателство на ЕС в началото на тази година всички южноевропейски държави сключиха подобно споразумение за обединяване на усилията за общ пазар. И сега може би е моментът да се преразгледа дали само България и Румъния биха били толкова атрактивни, колкото всички южноевропейски държави – от Португалия до Гърция и Кипър и може би за България ще е по-добре да се присъедини към това сключено споразумение в Малта, защото това е един огромен пазар и наистина могат да се получат много атрактивни предложения като цени на лекарствените продукти“, обясни проф. Гетов.
По думите му фармацевтичният пазар в България ще продължи да нараства устойчиво с малки стъпки в следващите пет години. „Все повече нови молекули ще навлизат на пазара и с оглед на развитието на цялата икономическа обстановка и стабилната ситуация в страната, все повече фирми ще искат да присъстват на този пазар, което пък ще доведе до повече възможности за избор при лекарите, фармацевтите и пациентите. Не очаквам драстични сътресения“, каза той.
Два обаче са главните проблеми пред пазара, които все още не са намерили своето окончателно решение. „На първо място изпадането на лекарства, прекратяването на вноса на определени лекарства поради липса на търговски интерес у дадени производители, но няма незаменими лекарства. Пациентите мога да получат алтернативен или генеричен продукт на този, който е излязъл от пазара. Вторият голям проблем е решаването на паралелния износ, защото продължават да не достигат до българските пациенти жизненоважни лекарства, продължават сигналите. Сигналите бяха нараснали лавинообразно в началото на годината и това доведе до крути мерки с проверки от ИАЛ. Тази практика не е незаконна, но задължението на всеки в системата е първо да бъдат осигурени потребностите на българските граждани и след това каквото остане, може да бъде свободно изнасяно“, завърши проф. Гетов.
