За ново разпределение на средствата в сектор здравеопазване се обяви Българският лекарски съюз по време на кръгла маса, посветена на протестния ден на европейските лекари, който се отбелязва днес. „Промяната във финансирането на системата е основата на здравната реформа“, категоричен бе председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев.
Съсловната организация се обяви категорично за промяна в параметрите на проектобюджета на НЗОК за 2017 година. По думите на д-р Грозев, ако той бъде приет в първоначално предлагания си вид, системата на здравеопазване отново ще изпита остър дефицит с всички негативни последици. Сред основните пропуски на така предложения бюджет, според него, е липсата на увеличаване на тежестта на извънболничната помощ, както и намаляването на сумата за медико-диагностичните дейности.
Пакети
Категорично обособяване на дейностите в основния и допълнителния пакет е друго искане на съсловната организация. По този начин ще се намали и доплащането за здравни услуги от страна на българския пациент, което по данни, които цитира д-р Грозев, възлиза на близо 250 лв. годишно. Лекарското съсловие обаче настоява и за ясно дефиниране на източника на средства за дейностите в допълнителния пакет. „БЛС смята, че за този допълнителен пакет трябва да се намерят допълнителни средства“, посочи и главният секретар на съсловната организация д-р Стоян Борисов. Вариантите по думите му са няколко – по линия на допълнително застраховане, допълнителни здравно осигуряване или увеличение на здравната вноски.
Доплащане
В момента повече от 3.5 милиарда лева излизат от джоба на населението, за да дофинансират това, което се случва в касата, съобщи от своя страна Светла Несторова от Асоциацията на българските застрахователи. По думите й частният ресурс, отделян за здравеопазване у нас е приблизително равен на този от публични средства. „Размерът на индивидуални плащания е огромен и голяма част от тях са нерегламентирани“, коментира още тя. Основният проблем пред частното застраховане у нас е свързан именно с липсата на яснота какво точно се покрива с публичния ресурс, отделян за здраве, както и правила какво се доплаща и на каква цена. По думите й застраховането у нас се е превърнало в услуга, представяща достъп до здравеопазване.
Категорично против въвеждането на допълнително задължително здравно осигуряване се обяви президентът на КТ Подкрепа Димитър Манолов, който го определи за „най-грандиозната спекулативна глупост, от която някои хора искат да печелят за себе си“.
За цялостен анализ на разходите за здравеопазване призова от своя страна бившият директор на НЗОК д-р Румяна Тодорова. „Системата е неработеща и е срамно за тази система, която работи с 3,5 млрд. лв, частни застрахователи, които въртят 50-60 милиона, да й изправят кусурите. Затова хората искат допълнително осигуряване, защото прескачат джипито, защото прескачат направленията. Извънболичната помощ не работи“, категорична бе тя.
В края на дискусията депутатът от ГЕРБ и член на парламентарната здравна комисия Семир Абумелих обяви, че е готов да даде заплатата си до края на мандата на този, който състави нов закон в сферата на здравеопазването, отговарящ на няколко принципа, а именно справедливост, зачитане на личния принос и политическа стабилност.
