Нито един хоспис няма договор с НЗОК

Близо 500 жалби в сферата на здравеопазването са постъпили при националния омбудсман Мая Манолова през изминалата 2017 година, става ясно от годишния доклад за дейността на националния защитник.

Точният им брой през 2017 г. е 494, което е със 17% повече от тези през 2016 г. - 421 и с 82% повече от подадените през 2015 г., когато те са били 272.

Най-голям е броят на жалбите за нарушен достъп до медицински услуги – 170, следвани от оплакванията, свързани с проблеми при осъществяване на медицинската експертиза – 116, здравноосигурителни права – 63, качество на медицинските услуги – 61.  Останалите жалби са по различни други проблеми, сред които провеждането на имунизациите, спазване на хигиенни норми и изисквания в лечебните заведения, спазване на забраната за тютюнопушене, съдействие за заплащане на лечение, специализация на лекари и други.

Във връзка с жалбите са извършвани проверки, отправяни са 294 препоръки към Министерството на здравеопазването и регионалните здравни инспекции, НЗОК и районните здравноосигурителни каси, ИАМО,НОИ, НАП и други институции.

Гражданите поставят проблеми, свързани с осигуряването на 24-часово обслужване от общопрактикуващите лекари. Особено сериозен е този проблем в малките и отдалечени населени места, където те нямат алтернатива и на практика обслужването на пациентите извън работния график на техните лични лекари се осъществява от екипите на центровете за спешна медицинска помощ, което допълнително натоварва тяхната дейност, посочва омбудсманът.

Тя е категорична, че напълно неприемлива е посочената от граждани практика в някои курортни населени места, където преобладаващата част от лечебните заведения предоставят медицински услуги срещу заплащане, в това число за прегледи на деца, преценени като „неспешни“. Макар и по-рядко, продължават да постъпват оплаквания по повод отказ на специалисти и по-рядко - на общопрактикуващи лекари, да посещават пациентите в дома им.

Националният омбудсман повдига и темата за палиативните грижи, като заявява, че за поредна година не е гарантирано правото на гражданите на медицинска помощ след приключване на активното им болнично лечение.

Наличието на само една клинична пътека за „Палиативни грижи за болни с онкологични заболявания“, която е с ограничен болничен престой и само за пациенти с онкологични заболявания, не покрива нуждите на останалите терминално болни и с тежки хронични заболявания пациенти от лечение и здравни грижи. Съгласно нормативната уредба хосписът е лечебно заведение, когато в него медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти. В същото време, посочва омбудсманът, нито един хоспис обаче няма договор с НЗОК, поради което предлаганите от него услуги се заплащат от гражданите и техните близки на цени, непосилни за голяма част от тях, с което на практика част от пациентите са лишени от достъпна медицинска помощ.

Включените в Закона за лечебните заведения домове за медико-социални грижи за възрастни също не изпълняват своето предназначение, изтъква тя.

В институцията постъпват жалби от граждани във връзка със затруднения при осигуряване на кръв и кръвни продукти, необходими за тяхното лечение, като в тях се изразява възмущение от съществуващата практика за дарителство срещу заплащане от пациента и неговите близки и се отбелязва задължението на държавата да ги осигури. В отговор на отправената препоръка до министъра на здравеопазването се признава наличието на този проблем, но за съжаление не се посочват предприети или планирани конкретни мерки за неговото преодоляван, посочва Манолова.

При нея са постъпили жалби, свързани със задължителния характер на имунизациите в страната, като в три от случаите гражданите са на мнение, че е налице пряка връзка между проведена имунизация и последвало усложнение. След извършени по препоръка на омбудсмана проверки това не е потвърдено от медицинските специалисти.

Продължава недоволството от незаплащането или заплащането в недостатъчна степен от НЗОК на лекарствени продукти и медицински изделия, използвани при лечението им, посочва още тя. В част от случаите причината за незаплащането на лекарствените продукти е тяхната употреба извън посочените в кратката им характеристика показания, което не е разрешено, се отбелязва още в доклада.  

Притеснителна е продължаващата практика притежатели за разрешение за употреба да искат изключване от Позитивния лекарствен списък на лекарствени продукти и съответно включването им в Регистъра на пределните цени или да прекратят разпространението им в страната, като следва да се отбележи необходимостта от намиране на решение на този проблем, заявява омбудсманът.  Тя допълва, че нормативно определеното изискване НЗОК да заплаща изцяло само за референта в съответната лекарствена група, макар и икономически обоснован, нерядко става причина гражданите да доплащат за своето лечение.  От постъпилите жалби става ясно, че макар няколко търговски марки лекарствени продукти да са с еднакво активно вещество, лекарите нерядко настояват пациентът да провежда лечението си именно с предписания от тях продукт, а в други случаи пациентите не получават навременна информация за промяната и възможността да ползват аналогичен по състав безплатен лекарствен продукт, заплащан изцяло от НЗОК.

Категоричното становище на омбудсмана е, че практиката пациентите в България да доплащат за своето лечение нарушава техни права. В тази връзка тя отбелязва, че системата за социално подпомагане не успява да покрие нуждите на всички граждани, с което те на практика са лишени от лечение или проведеното лечение е за сметка на сериозна задлъжнялост към банки и кредитни институции.

Манолова не пропуска и проблема, свързан с липсата или недостига на разрешени за употреба в страната лекарствени продукти, обект на паралелен износ, което понякога става причина лечението на гражданите да бъде частично или изцяло компроментирано.

Тя припомня още, че в отговор на отправена от омбудсмана препоръка за предприемане на спешни мерки за намиране на решение на проблема и недопускане на липсата на животоспасяващи лекарствени продукти в аптечната мрежа е получена информация от Министерството на здравеопазването в служебното правителство за предприети действия за засилване на контрола.

Според омбудсмана се налага необходимостта от преоценка на лекарствената политика, обсъждане и приемане на спешни мерки, с които да се гарантира наличието в страната и заплащането от НЗОК на необходимите за лечението на гражданите лекарствени продукти и медицински изделия и гарантиране на правата на гражданите като пациенти и здравноосигурени лица.

Постоянен остава делът на жалбите, свързани с качеството на оказваната на граждани и техни близки медицинска помощ, сочи още докладът. В преобладаващата си част оплакванията са свързани с допуснати според граждани лекарски грешки, довели до увреждания или смърт на пациенти. В тези случаи са отправяни препоръки към компетентните контролни органи за извършване на проверка и при констатиране на нарушения са налагани предвидените в закона мерки.

Притеснително е наличието на жалби, в които граждани посочват, че са станали обект на медицински дейности, в това число хирургични, без да е налице обективна необходимост за това и с цел болницата да получи средствата за тяхното лечение, заплащани от НЗОК по съответната клинична пътека. Посочват също неверни данни, вписани в епикризите и другите медицински документи, като изразяват съмнение, че хоспитализацията им е с цел „източване на здравната каса“, пише в анализа на Манолова. Тя посочва и наличието на жалби, в които граждани пишат, че при постъпването си в болница са били принудени да изберат лекар или екип въпреки съществуващите в тази връзка нормативни разпоредби. Граждани пишат, че са карани да си носят спално бельо, да закупуват сами лекарствени продукти и консумативи или по друг начин да доплащат за лечението си. Омбудсманът смята подобна практика за недопустима и нарушаваща правата на пациентите, във връзка с което се налага необходимостта от засилване на контрола с оглед недопускане на подобни случаи.

В институцията са постъпили и жалби, свързани с работата на ТЕЛК и НЕЛК, става още ясно от доклада. Оплакванията от НЕЛК са предимно във връзка със забавяне на експертизата, както и с недоставяне на писмата и експертните решения. При ТЕЛК проблемът е особено изразен в някои райони на страната и произтича от липсата на специалисти по детски, очни, психични и белодробни болести, желаещи да работят към комисиите. В повечето случаи тези специалисти преглеждат един път седмично или по-рядко, както и че лекарите от посочените специалности не желаят да работят в ТЕЛК по различни причини, най-съществената от които е ниското им трудово възнаграждение, като на второ място са съществуващите законови ограничения за извършване на лечебна дейност извън комисиите – проблем, който с промените в Закона за здравето се очаква да бъде преодолян, посочва още омбудсманът.