Две групи са заболяванията, предавани от кърлежи. Първата е хеморагичната треска, която се причинява от кърлежите по полетата в Югоизточна България, втората – лаймската болест и марсилската треска – от кърлежи по градинките и парковете в града. По данни за 2017 г. втората група засяга над 20% от всички кърлежи, съобщи директорът на Националния център за заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Тодор Кантарджиев пред bTV.
По думите му тази годината картината ще остане същата или ще бъде по-висок процент, затова при тази честота на заразяване е хубаво след ухапване да се прави профилактика с антибиотик.
Той подчерта, че няколко хиляди души умират от инфекциите, а стотици хиляди боледуват от тях. Последният случай на починала от марсилска треска е 76-годишна жена от Камено, която късно разбрала, че е ухапана от заразен кърлеж.
„Кърлежът е изваден чак 10 дни по-късно, когато се появила марсилската треска. Жената имала и куче, но не е установено дали се е заразила от домашния си любимец. Това заболяване е характерно за този регион, особено за населените места в Странджа”, поясни пред bTV Вергиния Цанова, зам.-директор на РЗИ – Бургас.
Заради по-влажното време и дъждовете рисковите места ще бъдат обработвани по-често. „Въпреки това след всеки излет навън трябва добре да се оглежда тялото, особено на децата. Кърлежът отделя вещества, от които не можеш да разбереш, че те е захапал. Най-важното е да бъде свален бързо. Доказано е, че кърлеж, който е престоял в кожата по-малко от 24 часа, не може да пренесе заболяване”, каза проф. Кантарджиев.
Той поясни, че мястото на захапването трябва да бъде дезинфекцирано след като животинката бъде извадена.
„Кърлежът не се маже с олио, не се гори с цигара, не се върти наляво или надясно. Той се вади изключително внимателно, като е важно да бъде извадено и хоботчето. Това се случва с премерена сила и перпендикулярно на кожата. Ако хоботчето остане в кожата, то може да бъде извадено с игла. Над 30% от хората си го вадят сами, през годините се специализират“, каза проф. Кантарджиев.
През пролетта обаче акцентът в работата НЦЗПБ е върху полово предаваните болести, тъй като 90% от безплодието в българските семейства са дължи на неправилното им лечение, каза още проф. Кантарджиев. Затова НЦЗПБ организира през май месец безплатни прегледи на двойки, които искат да имат деца, дали нямат хламидия, гонорея или микоплазма.
