Младите хора, които се обучават при нас, трябва да виждат пред себе си перспектива за професионално и академично развитие

Проф. Вихра Миланова работи в областта на психиатрията повече от 30 години. Наследява професията на баща си проф. Крум Миланов. След дипломирането си през 1979 година започва работа като ординатор в Психиатричния диспансер в Плевен, през 1981 г. Печели конкурс за асистент в Катедрата по психиатрия на МУ - София. От 2004 г. до днес е ръководител на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска". Специализирала е във Великобритания, Гърция и Ирландия. Научните й интереси са в областта на невропсихиатричната генетика, афективните разстройства, шизофренията. Главен изследовател в няколко международни проекта, посветени на генетиката на психичните заболявания. Автор и съавтор на десетки публикации в наши и чуждестранни специализирани научни списания.

Проф. Миланова, след дълги години на мъжко лидерство, столичният МУ ще се управлява от жена. Как приемате това предизвикателство именно от гледната точка на жената – лекар, учен, преподавател в науката, която е най-близко до човешката душевност?

Не ми беше лесно да взема решението да се кандидатирам за ректор, но след толкова дълъг професионален път се надявам, че съм помъдряла и мога да поема тази отговорност. Освен всичко академичната работа ми носи удовлетворение, а избора ми на този пост приемам като признание и знак за уважение към специалността психиатрия, на която принадлежа.

Ще ви помогнат ли знанията, които имате във вашата област да се справяте по-лесно с проблемите в управлението на една голяма академична структура?

Надявам се да ми помогнат, да.

Какво от традициите, които оставя вашият предшественик акад. Ваньо Митев ще съхраните и продължите? Може би това, че той държеше много на развитието на фундаменталните науки, на молекулната биология, генетиката, имунологията, ще се окаже и отправна точка за вас като ректор на един голям университет, от който се очаква сериозна и значима научна продукция – вие също не сте чужда на този изследователски подход, приложен към проблемите на клиничната психиатрия?

Да, в последните години в университета се направи много за развитието на тази област и то трябва да получи най-висока оценка. Центърът за молекулна медицина има своето утвърдено място и аз с гордост мога да кажа, че група изследователи от нашата клиника сме участвали в много такива проекти още от самото начало, когато финансирането идваше основно от Фонд „Научни изследвания“. През последните две години работата ни в това поле беше много успешна, участвахме в проучвания върху генетичните основи на шизофренията заедно с голям международен екип. Обхванати бяха 36 000 болни от много страни, ние се включихме с изследвания върху 1000 болни. Обобщените резултати бяха публикувани в списание „Nature“. Казвайки това, ще се съглася, че този подход е много важен за клиничната практика и такива проучвания трябва да бъдат насърчавани по всякакви начини – чрез създаване на добри условия, чрез участие в проекти и активно търсене на източници на финансиране.

Каква политика ще следвате по отношение на докторантите и специализантите – онези млади хора с висок потенциал, на които университетът ще разчита още в недалечно бъдеще, за да се развива като научна и изследователска институция?

Нашият университет е най-старото висше медицинско училище у нас, което догодина отбелязва 100-годишния си юбилей. От 11 000 студенти 3000 са чужденци, обучаваме бъдещи медици, дентални лекари и фармацевти от 65 държави. Всички те имат потенциал и за да го развиват трябва да им бъдат осигурени условия и да им бъдат създадено стимули. Политиката ни като средище за формиране на млади кадри естествено е насочена към качеството. Традициите, градени през годините ни задължава много, има обаче една много важна задача, която ще бъде сред най-важните ми приоритети и това е изграждането на система от стимули за нашите докторанти и специализанти, които трябва да имат перспектива за академично и професионално развитие. Това е едно от първите неща, с които ще се заема. Всички ние сме някак си длъжни да дадем повече на тези млади хора, за да могат да се развиват, да се чувстват комфортно и да не гледат непрекъснато към чужбина. Много сериозно трябва да се обмисли програма за специализация, тъй като младите асистенти сега не могат да се включат в специализация. Ограничението идва от това, че само специализанти, назначени на определено място могат да специализират. Ще работя за разширяване на докторантските програми, и за въвеждането на чуждоезиковото докторанство, защото досега то не е застъпено. А вече имаме желаещи за докторантура от други страни, имаме например докторант от Швейцария.

Ще се променят ли учебните програми в студентското образование при толкова интензивното развитие на медицинската наука днес?

Да, категорично, те ще се актуализират постоянно, за да отговарят на нуждите, да бъдат адекватни на потребностите. Веднага искам да добавя, че вече имаме заявки за включване в учебните програми на една нова специалност – онкология. Със сигурност ще има и още новости. С една дума – на младите хора трябва да осигурим перспектива за професионално и академично развитие, те трябва да я виждат ясно.

Финансиране и качество – как ще осигурите баланса между тях?

Според новия закон за висшето образование финансирането на университетите ще се определя не от броя на студентите, а от качеството на обучението. Така че двете неща са свързани. Естествено, ще търсим и други източници на финансиране, главно чрез кандидатстване по проекти.

Вече имате филиали за изнесено обучение, достатъчно добре ли е организирано то, предстои ли да се разширява тази практика?

Радвам се, че едно от първите събития в самото начало на мандата ми като ректор са няколко блестящи публикации в немски издания , в които се дава най-висока оценка на подготовката на студенти от Германия в рамките на изнесеното обучение по предклиничните дисциплини, което провеждат в Кьолн преподаватели от нашия университет. Още в близките дни статиите ще бъдат качени на сайта на университета. Изнесеното обучение е факт, както е факт и това, че то вече се разширява. Имаме договори с Швейцария, Италия, Кипър, Великобритания, Германия, както вече казах. За нивото на подготовката получаваме много добри отзиви, имаме и телефонни запитвания все по-често напоследък.

Естествено е да ви попитам как ще се променя материалната база на университета - на администрацията му, на учебните структури, не на последно място – на битовата инфраструктура – общежитията?

Ремонтират се общежитията в кв. Лозенец и кв. Дървеница, базата се обновява. Ще бъде изградено още едно общежитие в карето между Белодробната болница и Александровска болница. Целта е да имаме възможност и да предложим добри условия за пребиваване както на студентите, специализантите и докторантите, така и на гостите ни от чужбина – експерти, преподаватели, професори консултанти, гост лектори. Също така ще бъде ремонтиран основно бившия стол 8, тази дни беше обявена обществена поръчка. На това място ще бъде изграден голям многофункционален център с аудиовизуална библиотека, ресторант, стол, спортен комплекс.

И един последен въпрос – ако можехте да се обърнете с кратък призив към кандидат- медиците, които се готвят да прекрачат прага на университета тази есен, какво бихте им казали?

Да се гордеят, че ще бъдат възпитаници на най-стария и най-утвърдения български медицински университет, да съхранят и пренесат през годините чувството на обич и преклонение пред всички, които имат принос за развитието му. Аз самата до днес винаги казвам с гордост, че съм завършила софийския Медицински университет. Искам и нашите студенти да се гордеят с това.