Голям брой лаборатории у нас предлагат генетични изследвания, без дейността им да е регламентирана и без да притежават нужните квалифицирани кадри. За това предупреди националният консултант по медицинска генетика проф. Драга Тончева на форум, посветен на персонализираната медицина, организиран от Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина (БАППМ). Основната причина е липсата на ясен регламент и регулиране на тази дейност.
„В тези лаборатории работят специалисти, които нямат квалификация, за да извършват генетични анализи. Извършването на генетична диагноза е високоспециализирана дейност, която изисква висока подготовка и квалификация“, подчерта проф. Тончева. У нас обаче по думите й има своеобразнен бум на подобни структури, чиято дейност е съмнителна.
Тя обясни, че взетите в такива лаборатории проби се изпращат в чужбина, без да е ясно къде точно, как се транспортират и дали това се случва при спазването на действащите в България и ЕС стандарти по медицинска генетика. „Защо това трябва да се случва, след като в България има акредитирани генетични лаборатории и специалисти, които могат да извършват диагностика при пъти по-ниски цени“, попита в тази връзка проф. Тончева. Още по-голям проблем според нея е фактът, че впоследствие тези резултати се разчитат от кадри без нужната квалификация. „Кой носи отговорност при поставяне на подвеждащи и неверни резултати“, попита тя.
Сред другите проблеми, набелязани от специалиста, беше фактът, че броят на регистрираните таргетни лекарства у нас е едва 25. „Пациентите ни все още нямат пълен достъп до всички възможни иновативни лекарствени продукти, които правят терапията по-ефективна“, отбеляза проф. Тончева.
Друга пречка в персонализирания подход е свързана и с диагностиката на биомаркерите, която не се покрива от НЗОК. Особено тежък е проблемът с генетичните маркери, чиято цена е изключително висока. „В момента с много малко изключения генетичните маркери се поемат изцяло от фармацевтичните фирми или от пациентите“, посочи проф. Тончева, като изтъкна, че този проблем трябва да бъде решен.
Част от изброените от нея проблеми по думите й са свързани със стандарта по медицинска генетика. Проф. Тончева отбеляза, че той е напълно актуализиран, но все още се чака обнародването му в „Държавен вестник“.
Проф. Тончева призова за решаване на тези проблеми и припомни, че страната ни е първата в Европа, въвела специалност по медицинска генетика още през 1974 г. Според нея България има всички предпоставки да развива успешно персонализирана медицина.
За създаване на ясен регламент в тази насока настоя и д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на УС на БАППМ.
Специалистите изтъкнаха и голяма роля на науката, свързана с изследване на генотипа, в контекста на фармагенетиката, чиито постижения водят до иновативни терапии, съкращаване на периода за създаване на нови лекарства и като цяло по-таргетирано лечение.
По време на форума стана още ясно, че разходите за персонализирана медицина у нас през изминалата 2016 г. са били в размер на 185 милиона лева. За сравнение през 2015 те са били 150 милиона.
От своя страна представителят на НЗОК в лицето на д-р Евгени Тасовски, външен консултант към фонда, пое ангажимент за сформирането на работна група с участието на различни специалисти, която да начертае основните стъпки за развитие на този дял от медицината у нас. Подкрепа изразиха и от Българския лекарски съюз в лицето на зам.-председателя на съсловната организация д-р Галинка Павлова.
