Карта със здравния капацитет на държавите предлага новият директор на СЗО

Четири конкретни стъпки, насочени към сферата на здравеопазването в световен мащаб, предлага новият генерален директор на Световната здравна организация Тедрос Гебреисус пред лидерите на най-развитите икономики – държавите от Г-20, става ясно от речта му, публикувана от СЗО.

На първо място според него е нужно устойчиво финансиране на здравните системи на глобално ниво с цел превенция, откриване и отговор при възникващи заплахи, независимо дали те са от природен характер или са в резултат на човешка дейност. Добро начало в тази насока е осигуряване на гарантирано ниво на финансиране в случай на извънредни ситуации, отбелязва директорът на СЗО.

Втората насока, предложена от Тедрос Гебреисус, е създаване на своеобразна „карта“ с капацитета в здравеопазването на отделните държави, която би могла да се използва като база за координационен механизъм в случай на необходимост. Следващата стъпка следва линията на новите цели за устойчиво развитие на ООН. „Това са стратегически решения, насочени към предотвратяване на епидемиите и осигуряване на качествени грижи за населението чрез засилване на здравните системи, особено в най-уязвимите и конфликтни части на света“, казва той пред лидерите на Г-20.

Според Тедрос Гебреисус приоритет за световните лидери трябва да са изследванията и разработването на нови терапевтични контрамерки чрез Програмата за научноизследователска и развойна дейност на СЗО. „СЗО категорично подкрепя германското предложение за създаване на Глобален център за сътрудничество за изследване на антимикробната резистентност“, посочва Гебреисус пред лидерите от Г-20.

В речта си директорът на СЗО заявява още, че най-големите предизвикателства в момента са свързани именно с епидемиите от инфекциозни болести и антимикробната резистентност, които надхвърлят границите и националните интереси. Ето защо той апелира и за глобални усилия на политическите лидери в сферата на здравеопазването. „Защото епидемиите, извънредните ситуации, свързани със здравеопазването, и слабите здравни системи не само отнемат човешки животи, но и представляват едни от най-големите рискове пред глобалната икономика и сигурност“, подчертава Гебреисус. В тази връзка директорът на СЗО припомня, че жертвите на испанския грип през 1918 година са били повече от 50 млн. души и отбелязва скорошните епидемии от птичи грип, от близкоизточния респираторен синдром (MERS), Зика, холера и завръщането на жълтата треска.