„Англичани, испанци и италианци идват у нас организирано от туристически фирми, за да лекуват зъби и да слагат зъбни импланти, да коригират зрението си, за операции и лечение на ортопедични проблеми. Те предпочитат нашата страна не само заради високото качество на услугите, но и заради ниските цени, показват данни на Клъстъра за здравен туризъм в България”, пише днес „Монитор”.
„Хубавото е, че това са здравноосигурени лица, за които плаща съответният здравноосигурителен или застрахователен фонд, а не социално слаби. Това каза за "Монитор" председателят на клъстъра д-р Венцислав Стоев и уточни, че те пристигат с чуждестранни туроператорски фирми. Повечето от тях идват определено за лечение и съвсем малка част се интересуват и от друг тип туризъм, като например музеи, природни, исторически и етнографски паркове, допълни д-р Стоев”, уточнява вестникът и посочва: „По данни на Клъстъра за здравен туризъм разликата в цените на медицинските и стоматологичните услуги в нашата страна и във Великобритания е близо 30 на сто, а с Швейцария - дори 80%. В САЩ те са по-скъпи спрямо тези у нас с 80, а в Русия с 40 на сто. С 40% е по-евтино у нас и от Турция. Освен това във Великобритания за планово лечение се чака понякога и над шест месеца.”
Дванадесет клиники от цялата страна към момента приемат задгранични пациенти чрез клъстъра. Те са в София, Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора, пише още изданието.
Подобна информация откриваме и в „Телеграф”, който пък информира за същото поведение на българи, работещи зад граница. „Българи, които работят в чужбина, масово използват отпуски, за да се върнат в родината и си лекуват зъбите. Това споделиха пазарджишки стоматолози, които са запълнили часовете си за прегледи и манипулации за месец напред със заявки от пациенти, работещи зад граница. Нашенците предпочитат да ползват стоматологичните услуги у нас, тъй като им излизат значително по-евтино в сравнение с цените в западните европейски страни. По-ниски са цените за поставяне на пломба с фотополимер например, които се движат между 50 и 70 лв., обикновената бяла пломба също е на сметка - до 30-40 лв. в зависимост от сложността на манипулацията”, информира публикацията.
„Труд” обръща поглед към непълнолетните родилки и проблемите на лекарите с тях. „Езиковата бариера е най-голямата трудност, която срещат лекарите при общуването с млади майки от ромски произход, съобщиха медици и експерти в Сливен по време на дискусия, организирана от сдружение "Жажда за живот".
Поради езиковата бариера много ромски родилки не разбират обясненията на докторите и нуждата от прегледи за тях и децата им”, четем във вестника.
„Някои майки нямали лични лекари и не са уведомили никого за бременността си.
Проверка на "Жажда за живот" в ромския кв. "Надежда" установила, че някои лични лекари не посещават родилките до 24 часа след изписването им.
Статистиката на МБАЛ "Д-р Иван Селимински" в Сливен показва, че през 2016 г. всяка 6-а родилка там е била непълнолетна. При 1287 раждания 209 от майките са били под 18-годишни, а 5 от тях на 13 г. 80% от преждевременните раждания са на малолетни ромки”, посочва изданието.
„Сега” пък информира за резолюция на Европарламента, свързана с лекарствата. „Евродепутатите одобриха резолюция, призоваваща за поевтиняване на лекарствата, съобщиха от пресслужбата на ЕП. Документът беше одобрен по време на пленарната сесия в Брюксел с гласовете на 568 депутати, като само 30 се обявиха против. Документът призовава Съвета на ЕС и ЕК да позволят на държавите членки да договарят по-ниски цени и да засилят сътрудничеството на европейско ниво, за да се гарантира достъпът до лекарства в целия ЕС”, съобщава вестникът.
„Евродепутатите отбелязват, че напоследък са установени поразителни разлики между държавите - членки на ЕС, по отношение на продажбите и достъпността на иновативни лекарства. Според тях това може да се дължи на няколко фактора, сред които формиране на цени и системи за възстановяване на разходите, логистика и проблеми по складирането, ниско качество на лекарствата, недостатъчно производство и неправилна употреба, както и прекалено стриктни правила за патенти. Одобрената резолюция не е със задължителен характер”, четем още в изданието.
