„Тенденцията за редуциране на броя на личните лекари у нас остава стабилна. Последните данни на здравната каса сочат, че за 12 години общопрактикуващите у нас са намалели с 1000, или общо с около една пета. Към момента личните лекари у нас са 4300. През 2005 г. те са били 5340. Намалението спрямо миналата година е с 57 джипита - през 2016 г. договор с НЗОК са имали 4357 общопрактикуващи”, четем днес в „Сега”.
„Според националната здравна карта у нас са необходими 4852 лични лекари, колкото сме имали преди 7-8 години. Нуждата на населението е изчислена при практика от средно 1500 души, записани при един личен лекар”, уточнява изданието и посочва: „Причините джипитата да намаляват са, че условията на работа стават все по-трудни, а доходите в първичната извънболнична помощ не нарастват. Положението е най-сериозно в отдалечените райони, където НЗОК дава и допълнителни пари на желаещите да работят в отдалечени практики, но покрай постоянните дефицити в бюджета на касата често и тези плащания се забавят.”
Вестникът отбелязва още, че по тази причина и интересът за специализации по обща медицина е много нисък, което означава, че тепърва страната ще се сблъска с далеч по-тежък дефицит на общопрактикуващи лекари.
„Монитор” се спира на стенограмата от последното заседание на Надзорния съвет на НЗОК, проведено в края на май. „Здравната каса да сключва договори с болници и да им плаща дори ако в тях няма лекар от дадена специалност на щат, а работи само на хонорар или на половин щат. Тази идея е поставена на дневен ред, става ясно от стенограмата от последното заседание на Надзорния съвет на касата. Това щяло да може да стане с промяна в стандартите за определената специалност, които заковават колко точно медици от конкретната специалност трябва да има”, четем в изданието.
„Това се налагало заради изискванията на медицинските стандарти на фона на недостатъчния медицински персонал по места. Тези изключения се превръщат в правило, понеже непрекъснато изниквали някаква нова специалност, пътека или болница. Ако се върне лентата назад, ще се окаже, че се е натрупала критична маса от изключения, които биха били основание да се преразгледат условията по принцип на лечебните заведения за разрешаване на дадена дейност. Ние бламираме тези стандарти, тези изисквания с изключения, е казал по време на заседанието представителят на КТ "Подкрепа" и член на Надзорния съвет на НЗОК Теодор Василев”, пише още вестникът.
„Труд” пък се спира на проблемите с морбили. „Това лято ще има внос на случаи на морбили от западноевропейските държави, които са засегнати много от тази инфекция”. Това съобщи директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев”, информира изданието.
„Изводите, които прави ЕС, са, че е допуснато ниско ваксинационно покритие, което е довело до много случаи на морбили в много държави - най-вече в Румъния, следвана от Италия, Германия, Великобритания и по-малко засегнати са източноевропейските държави членки на съюза”, уточни той пред Агенция Фокус.
У нас вирусът бе внесен преди няколко месеца и възникна взрив с около 100 заболели в Пловдивска област. През последните седмици бяха регистрирани нови случаи на болестта в Пазарджик. Такъв бе открит и в Монтана”, допълва вестникът.
„24 часа” оповестява случай, при който процентът инвалидност на млада бременна с нисък ръст е бил сериозно орязан. „Драстично орязан процент на инвалидност остави 3 месеца без пенсия и добавки за транспорт 25-годишна жена с нисък ръст от пловдивското с. Чешнигирово. Заради ръста си и придружаващи заболявания Иванка Христова е имала 74% нетрудоспособност. На 1 март се явила в пловдивския ТЕЛК за подновяване на решението, но там намалили на 60%. Лекар от I състав й казал, че толкова се дава за нисък ръст, и я пратил да си търси работа. Тогава Христова е била бременна в VII месец. С помощта на националната асоциация „Малки български хора” жената е обжалвала решението в НЕЛК. Наскоро оттам са й определили 79%”, разказва публикацията.
„Младата жена признава, че е дълбоко засегната и обидена от отношението към нея в пловдивския ТЕЛК. Тя недоумява какви са мотивите да й свалят процентите, след като цял живот е с нисък ръст.
„Не съм запозната със случая. Понякога се проявява известен субективизъм при вземане на решенията, но има възможност да се обжалва пред НЕЛК. Там ни атакува и НОИ, когато сметне, че сме дали на някого по-висок процент”, заяви шефът на ТЕЛК в Пловдив д-р Райна Ангелова. Тя се надява с новата наредба да бъде разширен кръгът на заболяванията, за които се издава пожизнен ТЕЛК или с по-дълъг срок”, пише още вестникът.
