„Националната здравна карта, която определя нуждите на населението от здравни грижи, бе приета в Министерския съвет вчера. Важният документ обаче ще важи само година”, пише днес „Телеграф”.
„През 2019 г. ще бъде изготвена нова карта, съобразена с бъдещия рамков договор. Тогава се очаква да заработи и новият здравноосигурителен модел, заяви вчера здравният министър Кирил Ананиев по време на брифинг в ресорното ведомство”, допълва вестникът.
„Националната здравна карта не открива и не закрива легла. От нея не зависи и финансирането на лечебните заведения”, обясни Ананиев. Първоначално новоприетият документ предвиждаше 32 873 легла за активно лечение, в настоящия вариант обаче те са с 608 повече. „Това осигурява поне една хоспитализация годишно за 45% от населението”, каза здравният министър и успокои, че няма да се късат договори с лечебни заведения. За сметка на това през юли след влизането в сила на здравната карта ще бъдат подписвани анекси с част от болниците. Това ще се налага само в случаите, в които действащите договори не отговарят на заложените в здравната карта показатели. Въпреки това корекциите ще бъдат съобразени с нуждите на пациентите, увери министърът”, пише още изданието и припомня: „Здравната карта за първи път беше приета по времето, когато здравен шеф беше Петър Москов. След това обаче тя беше обжалвана във Върховния административен съд от сдружения. В крайна сметка магистратите не приеха документа”.
В „24 часа” пък четем: „Българският лекарски съюз и Националното сдружение на общините категорично отхвърлиха финалния проект на Националната здравна карта и ще я дадат на съд, въпреки че тя бе приета от правителството.
Картата налага диспропорции и не са взети предвид картите, които са били изготвени по области и би трябвало да са основа на националната, твърдят от лекарския съюз”.
„Не е ясно на какъв принцип са подготвени предложенията в здравната карта. Националната комисия за изработването й имаше две заседания, на които се коментира вече подготвения от екипа на здравното министерство проект. Когато се подготвяше Националната здравна карта при Петър Москов, представители от лекарския съюз имаха поне 10-12 срещи с националната комисия и се разглеждаше болница по болница”, заяви пред „24 часа” д-р Венцислав Грозев, шеф на съсловната организация.
Той бе категоричен и че не е вярно твърдението, че сегашната здравна карта отпуска с 13 легла повече спрямо проекта на ексздравния министър Москов”, пише още всекидневникът.
Печатът се спира и на вчерашния протест пред МЗ във връзка с белодробните трансплантации. „Пациенти, нуждаещи се от белодробна трансплантация, протестираха вчера пред Министерството на здравеопазването с искане да им се осигури достъп до животоспасяващото лечение. От миналата година единствената клиника в Европа, която е приемала българи за подобни трансплантации - във Виена, вече връща пациентите и те настояват проблемът да се реши. У нас белодробни трансплантации не се правят”, пише „Сега”, като уточнява, че чакащите за такава операция у нас в момента са 16 души.
„За да можем да живеем, трябва да емигрираме”, обяви Тодор Мангъров, председател на асоциация „Пулмонална хипертония”. България е имала договор с болницата във Виена, но той е изтекъл и още не е подновен. Затова пациентите не се пращат в Австрия и се налага да чакат, въпреки че това застрашава живота им”, продължава публикацията.
И още: „Директорът на агенцията по трансплантации Марияна Симеонова отговори, че се надява до две седмици България да има отговор от Виена, че ще приема отново българи. Освен това разговори се водели и с клиники във Франция и Великобритания, откъдето има уверение, че ще извършат спешните трансплантации”.
Вестниците отбелязват и наградите за най-добър човек, които бяха раздадени в Пловдив. „Лекарка богослов е един от тримата пловдивчани, които получиха приза за най-добър човек на церемония в община Пловдив. Д-р Маргарита Загарова е завършила първо медицина, а след това богословие. Тя е отличена заради работата й по старчески домове, където чете на възрастни хора, както и за това, че психологически помага на хора, които са в затвора с доживотни присъди”, пише „Монитор”.
„Загарова се оказа кръстница на излежаващ доживотна присъда престъпник, който в затвора е започнал да пише поезия и вече има издадена книга”, допълва „Труд”. „Лишените от свобода имат истинска нужда от помощ, това са хора с объркани съдби. В книгата „И това съм аз - хроника на една доживотна присъда” осъденият, чието име е Илиян, описва в стихове всичко, което го вълнува”, разказа д-р Загарова. Тя подчерта, че не се интересува за какво престъпление са осъдени хората, с които чете и дискутира Библията зад решетките”, пише още изданието.
