„17 медикамента са били разгледани досега от комисията за оценка на здравните технологии, сочат докладите от работата й. За 16 от тях експертите са препоръчали да бъдат включени в позитивния лекарствен списък, по който плаща здравната каса, а за един препарат становището е било отрицателно.“ Това пише днес „Сега“, като припомня, че от миналата година у нас действа механизмът за оценка на здравните технологии, като засега през него са длъжни за минават само новите иновативни лекарства, ако производителите им искат да бъдат плащани от НЗОК.
„Пред комисията за оценка на здравните технологии, в която има представители на МЗ, агенцията по лекарствата, националния център за обществено здраве и анализи и националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарства, производителят представя данни дали новата терапия ще доведе до подобряване на състоянието на пациентите, дали ще бъде икономически ефективна и какъв ще е финансовият ефект за НЗОК, т.е. тя може да е по-скъпа, но може да е по-ефективна и да спестява други дългосрочни разходи като хоспитализации. Представят се и данни за клинични проучвания, икономическа оценка на ползите - колко спечелени години живот предоставя препаратът и при какво качество на живот, анализ на бюджетното въздействие на базата на очакван брой пациенти, оценка на разходите на публични средства за петгодишен период. По данните се изчислява и показател за приемливо ниво на плащане с публични пари, т.е. терапия не се плаща, ако стойността й е над 3 пъти от БВП на глава от населението, т.е. над около 34 000 лв.“, пише още изданието.
„Засега комисията е дала отрицателно становище за медикамента Ranexa за исхемична болест на сърцето. „Няма достатъчно убедителни доказателства относно здравните ползи и икономическата ефективност на въвеждането на новата здравна технология, както и реален анализ на бюджетното въздействие върху платеца“, мотивират се от комисията, което значи, че не са приели предоставените от производителя данни. Затова и лекарството не се плаща от НЗОК“, уточнява ежедневникът.
„Сега“ пише още, че 16-те одобрени нови терапии са за хепатит С, онкологични, автоимунни и някои редки наследствени болести като хорея на Хънтингтън. „Сред тях е например препарат за новата безинтерферонова терапия за хепатит. За отпускане на новото лечение НЗОК прие критерии, които предизвикаха недоволство сред пациенти и фирми и в момента се преразглеждат. Според оценката на тази здравна технология за тази година се очаква с конкретния препарат да се лекуват 78 болни, догодина - 105, а за 5 години общият брой на лекуваните да е 669 души. Общо очакваният разход за 5-те години е над 73 млн. лв.“, четем в публикацията.
„Стандарт“ се спира на средствата, които трябва да влязат у нас до 2020 г. по ОП „Региони в растеж“. „Прогнозите са до края на 2017 г. да бъдат разплатени над 700 млн. лв. по проекти по програмата, при очакване да бъдат обявени процедури за обществени поръчки от близо 1 млрд. лв. Вече 75% от средствата на ОПРР са отворени за кандидатстване към бенефициентите“, информира изданието.
„В началото на 2017 г. на общините ще се даде възможност да кандидатстват с проекти по линия на социалната инфраструктура за деинституционализация на децата, лишени от родителки грижи. Целта е всички стари социални домове да бъдат закрити, а децата да бъдат настанени в модерни центрове. В началото на 2017 г. се очаква да стартира и проект за реформа в спешната помощ с ресурс от 164 млн. лв. с бенефициент Министерство на здравеопазването. Предвижда се модернизация на всички спешни центове в страната, закупуване на ново оборудване за тях и доставка на нови и модерни линейки, с което практически ще се реформира цялата спешна помощ“, пише вестникът.
„24 часа“ пък обръща поглед към Европейската професионална карта. Изданието информира за наредба, приета от МС, според която картата ще се издава у нас и по електронен път. „Електронното удостоверение служи за доказване на призната професионална квалификация. Тя дава гаранции, че специалистът отговаря на необходимите изисквания да предоставя услуги в приемащата държава членка“, четем в ежедневника.
Изданието уточнява, че професиите, които отговарят на условията за издаване европейска професионална карта, са: медицински сестри с общ профил, фармацевти с базово образование, физиотерапевти, планински водач и агенти по недвижими имоти, и припомня, че с картата се цели да се осигури непрекъснат работен процес в Информационната система за вътрешния пазар и своевременно обработване на заявленията.
