Здравният портал ще качи приходите на общинските лечебни заведения с 20%

Д-р Веселин Милев е председател на постоянната комисия по здравеопазване и социална политика и член на постоянната комисия по обществен ред и сигурност в Столичния общински съвет от 2015 г. Роден е на 11-ти септември 1959 г., има специалности по медицина и здравен мениджмънт.

- Д-р Милев, какво е състоянието на общинското здравеопазване в София като финансова стабилност, материална база и медицински персонал?

- Когато станах общински съветник, мислехме да се направи здравна стратегия на общинското здравеопазване в София. Ситуацията обаче е такава, че не позволява да се направи обобщение за всички лечебни заведения като цяло. Затова Общинският съвет и кметът решихме да преценяваме и работим за всяко едно поотделно, т.е. решаваме конкретни проблеми и възможности за развитие и инвестиции. Например, ако говорим за V ДКЦ в Студентски град, трябва да вземем предвид колко лечебни заведения има там, каква е конкуренцията, можем ли да подобрим дейността и как, дали има нужда от нова апаратура или от строително-ремонтни дейности. Този подход определено дава добри резултати. Когато започнахме работа в тази здравна комисия, имаше много лечебни заведения в недобро състояние. Преди седмица се оказа, че от тях вече са останали едва две. Това за мен е изключителен успех.

- Много или малко са 42 общински лечебни заведения за столицата?

- В момента Столична община отговаря за 36 лечебни заведения. Бяха 42 в началото на мандата ни, но две бяха в процес на ликвидация – 4 МЦ и Х ДКЦ. Закрихме МЦ-Банкя и две отделения – в Пета и в Първа градска болница. Пневмофтизиатрията я вляхме във Втора градска болница, а „Свети Лука“ - в ХVІІ ДКЦ. Така че станаха 36.

Мисля, че не са много, защото при нас преобладават диагностично-консултативните центрове, където е първичната помощ. 80% от общопрактикуващите лекари са ситуирани там. По отношение на болничната помощ също са оптимален брой, защото ние имаме специфични по същността си лечебни заведения - болници за долекуване и продължително лечение в Ботунец и Бухово. Имаме прекрасно заведение за постоперативни грижи и постинсултни състояния в Панчарево. Центърът за психично здраве „Шипковенски“ и единствения кожно-венерически диспансер в София. Болницата за лечение на детска церебрална парализа, където качихме възрастта на болните, които имат право на рехабилитация. В болницата за пневмофтизиатрия и пулмология имахме проблеми с мениджмънта, а и самата сграда не беше подходяща за такъв вид дейност – тесни коридори, стълби, липса на достъпна среда, и затова взехме решение да я влеем към Втора градска болница, където има подходящи условия.

Общинските лечебни заведения като позиция на пазара на здравни услуги в София стоят много добре. По последни данни, отпреди два-три месеца, близо 46 % от населението на София минава през тях, независимо дали става въпрос за първичен преглед, доболнична или болнична помощ. Общината дофинансира лечебните заведения. Тази година бяха отпуснати 10 млн. лева за дейности, които не се покриват от НЗОК, защото ние освен, че осигуряваме всички видове медицински услуги, изпълняваме и социална задача. Давате си сметка, че има доста здравнонеосигурени лица, което естествено е проблем за общинското здравеопазване. Лечебните заведения с проблеми се намират в райони с висок риск, в които по-голямата част от хората са с прекъснати здравноосигурителни права. Едното е МЦ-9 в Орландовци, където ще инвестираме в подобряване на условията за работа, надяваме се това да привлече специалисти от близки лечебни заведения.

- Как се справят лечебните заведения със старите задължения?

- Новите управители на здравните заведения са изготвили оздравителни планове и работят по тях. Периодично се отчитат пред комисията по здравеопазване и мисля, че се справят добре. Въпреки това имаме идея със зам. кмета на София Дончо Барбалов да направим среща с представители на финансовото министерство, за да намерим начин и да облекчим плащанията към НАП.

За 2015-2017 г. в общинските здравни заведения са инвестирани над 4 млн. лева от Столичния приватизационен фонд за ремонти и нова апаратура. Спечелени са и 1,5 млн. лева по програма „Джесика“. Парите не са малко, като в тях не влиза дофинансирането за медицинска дейност. Целта е болниците да задържат специалистите си и да предложат по-добри условия на пациентите си. Имаме уговорка с Медицинския колеж "Йорданка Филаретова" за осигуряване работа на студентите им. Ние бихме могли да поемем част от заплащането на труда им, а след завършването си в рамките на 3 или 5 години да работят в общинските лечебни заведения.

- Столична община вече има първата общинска университетска болница у нас. Как стигнахте до това решение?

- Две неща правим за първи път, с които лично аз много се гордея. Едното е, че Първа градска болница сключи договор с Медицинския университет-Варна и стана университетска болница. А второто е електронният здравен портал. Университетската многопрофилна болница дава възможност за по-високо ниво на специалистите – имаме хабилитирани лица, които водят лекции и упражнения. Това дава възможност за професионално израстване на самия лекар. Реално ние ще станем филиал на Варненския университет и студентите им от София ще ползват нашите бази със съответните хабилитирани лица, ще се работи с видеоконферентни връзки. В Първа градска болница има пълен набор от специалности и отделения и студентите ще имат всички възможности за практическо обучение.

Колкото до здравния портал – това е изключително удобна и полезна система. Той обхваща близо 800 лекари от всичките ни 36 лечебни заведения с пълния обем на здравни услуги. С едно кликване пациентите могат да научат кое е най-близкото до тях лечебно заведение, какви специалисти има в него, могат да си запишат час за преглед и да получат потвърждение. Следващият етап е да може да се получават и резултатите от изследвания по електронен път. Чрез този портал пациентите ще бъдат изключително улеснени и със сигурност ще намалеят опашките пред лекарските кабинети. Тази система вече е въведена в повечето лечебни заведения и за по-малко от месец ще заработи цялостно.

- Общопрактикуващите лекари включени ли са в портала?

- Ще бъде предложено на всички, които имат кабинети в общинските заведения да се включат и така ще затворим целия кръг от специалисти, осигуряващи здравни грижи. В процеса на работа по портала, направихме редица проучвания и се оказа, че сам по себе си той може да качи прихода на лечебните заведения с над 20%.

- Първа градска болница ли е голямата гордост на общината?

- За момента тя е еталона ни, но и другите общински лечебни заведения работят добре. Да, доц. Димитров е амбициозен ръководител, но и управителите на Втора градска болница доц. Узунов и на Пета градска болница – д-р Борил Петров не му отстъпват. Аз обаче съм привърженик на идеята, че най-важното в общинското здравеопазване е доболничната помощ – превенцията. Затова поставяме акцент в грижата за диагностично-консултативните центрове. Например на последната сесия на Столичния общински съвет гласувахме 1 млн. лв. за ХХІХ и ХVІІ ДКЦ, тъй като управителите им са ни представили много добри визии за развитието им.

- Общинските лечебни заведения усещат ли увеличението на парите за доболнична помощ в бюджета на НЗОК за 2017 г.?

- 85% от прихода на всяко ДКЦ се формира от направленията, плащани от НЗОК. От 2008 г. обаче цената на първичния и вторичния преглед се е увеличила едва с лев, а цената на услугата се е качила със 100%. Имайте предвид, че това финансиране не покрива само заплатите на общопрактикуващите лекари, от там се плаща такса смет, данък сгради, парно, ток и т.н. Затова са и дотациите от страна на общината. Проблемът не е само в клиничните пътеки, а изцяло в остойностяването на медицинската дейност и трябва да бъде решен на национално ниво. Именно затова е подготвено писмо от управителите на столичните диагностично-консултативните центрове, след съгласуване и с националното сдружение на общинските лечебни заведения, ще го внесем в парламентарната комисия по здравеопазване.

- Как трябва да се промени финансирането на общинските лечебни заведения?

- Реално ние сме изпълнители на решенията, взети в Парламента. Вече обаче работим пряко с парламентарната комисия по здравеопазване и можем да внасяме нашите предложения и да ги защитаваме там. Необходимо е да се намери нов начин за финансиране на общинското здравеопазване, защото не смятам, че е по силите на една община да издържа една болница. Държавата има начин, има и формули да инвестира и в общинското здравеопазване.