Промяна на здравноосигурителния модел в посока демонополизация на НЗОК, задълбочена представа за бюджета на здравния фонд и премахване на лимитите за лечебните заведения - това трябва да са основните приоритети пред бъдещия здравен министър според бившия председател на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Нигяр Джафер.
„Докато не се усъвършенства, докато не се „пипне“ здравноосигурителният модел, няма да се промени нищо“, отбеляза тя за Zdrave.net, като посочи, че това би могло да се случи по линия на демонополизация на касата. По думите й надграждане чрез втори стълб също би могло да е добро решение. „Например приемането на национална здравна карта със задължителен характер представлява едно грубо администриране, когато имаш монопол на националната здравна каса и липсва алтернативно финансиране“, отбеляза д-р Джафер. „Би било много приятна изненада, ако екипът на служебния здравен министър подготви предложения за промени в тази насока или цялостна визия за това“, допълни тя, като посочи, че се надява да види такъв реформатор начело на ресорното ведомство както по време на служебния кабинет, така и в редовния. Според нея подобна промяна би могла да промени част от негативните тенденции в системата.
Бъдещият здравен министър трябва да има много задълбочена и цялостна картина за финансовото състояние на здравната каса, категорична бе още д-р Джафер. „Истинска картина – да не приема желаното за реално, да види реалните проблеми, да си изясни точния размер на дефицита и да търси възможности за решаването му, защото в противен случай проблемите ще се задълбочат, включително и на лечебните заведения“, коментира тя.
В момента по думите й има общински болници, които имат неплатена дейност от 100 000-150 000 лв. „В същото време отдавна свикнахме държавните лечебни заведения да трупат дефицити от стотици милиони, без някой да се впечатлява от това. Но това е проблем на системата и няма защо да бъде отричан“, изтъкна тя. „Финансовият дефицит на касата се прехвърля на лечебните заведения. Болниците имат много задължения и отдавна преминаха психологическата граница от 500 милиона лв., което показва, че има много сериозен дефицит в системата“, посочи още д-р Джафер. В тази връзка тя припомни дълговете на НЗОК към чужди клиники, които възлизат на около 180 милиона лв, както и незаплатената надлимитна дейност на лечебните заведения. „Не би трябвало да има лимитиране на болничната дейност - това, че в законодателни документи беше записано, че не съществува надлимитна дейност е нонсенс. Разбира се, че има такива дейност“, изтъкна тя. Според нея формирането на лимитна и надлимитна дейност е недоразумение и е следвало съсловните организации да реагират много по-остро по въпроса.
Като проблем в сектора д-р Джафер определи и задълбочаващите се дисбаланси в системата - както от регионален характер, така и дисбалансите по специалности, които се отразяват на достъпа до здравни грижи и лечението по диагнози на различните групи пациенти.
Системата за пръстова идентификация бе характеризирана от д-р Джафер като нормативна несъстоятелност. Тя припомни и становището на ВАС, с което тя бе отменена.
От бъдещия здравен министър тя очаква да има сериозна политическа подкрепа, с която да осъществи нужните промени. „Без широко съгласие между експертите на различните политически сили няма как да бъде осъществено каквото и да е било. Задължително условие пред бъдещите министри в сектор здравеопазване е да имат широко политическо съгласие, да имат подкрепата на собствените си партии, както и на останалите парламентарно представени сили. Тихата битка между министрите на здравеопазване и ресорната комисия, както и парламентарните групи е контрапродуктивна“, завърши тя.
