До два месеца представят анализ на болестите, които най-често лекуваме в чужбина

Въпросът с дълговете на НЗОК към здравни каси в Германия е уреден на ниво министри. Това става ясно от стенограмата от заседанието на Надзорния съвет на НЗОК, проведено на 3 май.

Дължимите плащания към Германия – една от държавите, към които нашата Здравна каса има най-големи задължения – са почти изчистени в рамките на предвиденото в бюджета за тази година.

„Специално за Германия мога да кажа, че в хода на нашето председателство знаете, че имаше среща с министрите на здравеопазването. Министър Ананиев имаше двустранна среща с германския министър на здравеопазването, който е бивш заместник финансов министър на Германия и там се очертаха параметрите, които ще се плащат към германската страна. Той беше доста впечатлен. Благодари за това, че тази година сме предвидили средства в такива размери. Каза, че ще сподели това с техните фондове. Както и параметрите за следващата година. Не мисля, че от страна на Германия ще имаме проблеми“, казва пред надзорниците зам.-здравният министър и председател на НС на Касата Жени Начева.

Преговори по разсрочване на дълговете към фондове в други държави обаче все още няма, става ясно от думите й. „Що се отнася за другите държави, към които има по-големи задължения, може би е необходимо да се предвиди провеждане на срещи на ниво фондове, за да се изпълни решението на Надзорния съвет, както и да се очертаят параметрите за следващата година отсега още, за да не се изправим в началото на следващата година тепърва да започваме да водим разговори“, коментира Начева.

След като въпросът към момента е разрешен по отношение на задълженията ни към Германия, остава същото да се направи и за другите ни големи кредитори – Австрия, Испания и Франция.

Припомняме, в началото на февруари тази година стана ясно, че НЗОК дължи на чужди здравни фондове над 240 млн. лв., като 133 млн. лв. от тях са просрочени.

От стенограмата става ясно още, че едно от заболяванията, от които български пациенти се лекуват най-често в ЕС, е малигнен меланом на окото. „Хората просто са принудени да ходят там, защото много често в този случай нашите специалисти казват – премахване на органа. Докато там просто се лекуват. Факт е, че тук препоръката е премахване, а не лечение“, коментира във връзка с това представителят на пациентите в Надзора адв. Андрей Дамянов. „Ако забележите и следващата диагноза е същата история. Просто хората са принудени да ходят не защото някой е решил, че иска там да се лекува, а просто, защото тук се предлага решение от типа боли ме пръста – ще го отрежем“, заявява той, като отбелязва, че през годините броят пациенти, лекуващи се от подобни заболявания зад граница, непрестанно нараства.

Много са случаите на търсене на помощ в ЕС и за онкологични заболявания, както и за алогенна костно-мозъчна трансплантация, става ясно още от думите на надзорниците.

Проблемът обаче на този етап не може да се реши с предлагане на такова лечение у нас. „Ако започнем да развиваме такъв тип технология, тя е относително скъпа и обучението е скъпо за прилагането на радиохирургия. Проблемът е дали можем да поддържаме подобен капацитет за хората, които имат нужда и не е ли по-добре да ги изпращаме там, отколкото да развиваме такъв тип лечение. За това трябва анализ. Не са чак толкова много пациентите, за да бъде ефективна радиохирургията“, коментира зам.-здравният министър д-р Бойко Пенков.

Предстои анализ на заболяванията, от които български пациенти се лекуват зад граница, който до два месеца трябва да бъде представен пред Надзорния съвет на НЗОК.