Във вестниците: Паралелният износ, разследване или оставка, кръводаряване

„Единна информационна система да проследява медикаментите по номер предлагат от АБВ. Това ще попречи на лекарство, изписано в България да бъде таксуван на касов апарат в Германия, например, каза вчера на пресконференция доц. Георги Кючуков, зам.-председател на здравната комисия в 43-тото народно събрание. Необходими са законодателни промени, които да позволят на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) да контролира реекспорта, тъй като в момента ИАЛ е само регистриращ орган“, четем днес в „Труд“.

„Повечето разследвания по тези случай имат резултат „глас в пустиня“, каза председателят на АБВ Константин Проданов. Според неофициални данни, паралелният износ ощетява българския гражданин с близо половин милиард лева годишно. Близо половината от този реекспорт минавал по незаконни пътища, стана ясно още от изявленията на АБВ“, допълва изданието и съобщава, че партията започва разговори с парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, тъй като вероятно част от този износ се случва в сивата икономика и контрабандата. „Реекспортът влияе пряко върху живота и поддържането на здравето на редица пациенти, тъй като обикновено касае животоспасяеми и животоподдържащи медикаменти, отбелязаха още от АБВ“, допълва публикацията.

„Стандарт“ се спира на изследване на „Галъп“, което засяга и здравния сектор. Според него, българското здравеопазване е „засилващ се кошмар“ за 79% от българите, четем във вестника. Изданието уточнява, че изследването е част от независимата изследователска програма на агенцията. „Данните са от поредния експресен телефонен сондаж на агенцията по актуалните и важни теми на обществото. Проведен е на 7 и 8 ноември по панелна методика сред 801 души, която осигурява представителност на данните за пълнолетното население на страната. Абсолютна максимална грешка е с 3.5 при 50% дялове“, информира всекидневникът.

„Промените и оставките станаха основна част от политическия разговор. Така напоследък доби актуалност въпросът кое да е първо: „разследването или оставката“. 48% са съгласни, че когато се появят съмнения в корупция, е добре един управленец да подаде оставка, без да се чака разследване, доказателства и т.н. Други 48% обаче смятат, че когато се появят съмнения в корупция, е добре първо да се изчака разследване, доказателства и т.н. Данните ясно свидетелстват, че поне сред половината българи действа своеобразна „презумпция за виновност“ на политиците - в обществените очи те са виновни и без следствие, съд и пр. Затова и „бързите“ оставки съответстват на обществените очаквания“, пише вестникът във връзка с оставката на проф. Петров от поста здравен министър.

„Работата на новия министър на здравеопазването ще е очаквано тежка, ако се съди по данните от сондажа. Мнозинство от 79% намира, че здравеопазването у нас се движи към по-лошо в последните няколко години, въпреки влагането на нови средства в системата. Дори привържениците на управляващата партия споделят това мнение преимуществено. Числата разбира се отразяват и инерционния негативизъм сред българското общество, но със сигурност са достатъчно тревожен сигнал“, коментира материалът.

Няколко вестника пък се спират на предложение на БЧК – Варна, направено на кръгла маса вчера. „Проблемът с постоянно намаляващия брой на доброволните кръводарители у нас може да бъде решен със стимулиране под формата на неплащане на няколко месечни здравноосигурителни вноски. Предложението е на варненската структура на БЧК и беше обсъдено на кръгла маса по проблемите на кръводаряването.

Предложението е на кръводарителите да се спестяват 6 месечни здравни осигуровки. При средна заплата от 1000 лева за половин година ще бъдат спестени близо 500 лева - 200 за работника и 300 за работодателя, посочи д-р Петър Радушев, зам.-председател на Областния съвет на БЧК във Варна“, пише „Монитор“.

„Той уточни, че предложението за този вид стимулиране на дарителите на кръв е направено още през 2002 година, но без резултат. Изчисленията на БЧК показват, че сумите, с които би била ощетена здравната каса, са „пренебрежимо малки“, допълва изданието и продължава: „Броят на кръводарителите у нас постоянно намалява, кръвта е недостатъчна и с нея масово се търгува, бе отчетено на дискусията. Цената на банка кръв у нас варира между 60 и 500 лева, като най-скъпо се търгува в София. Във Варна една кръвна банка се осигурява срещу суми между 80 и 120 лева, отбеляза д-р Радушев.

В Кодекса на труда да се осигури възможност при подписване на колективните договори да се предвидят повече от два дни платен отпуск за даряващите кръв доброволно, предложи Веселина Божилова, председател на Териториалния съвет на синдикатите в здравеопазване към КНСБ. Предложено бе още медико-диагностичните лаборатории във Варна да осигуряват безплатно изследване на кръв за всеки доброволен дарител.

Единствено в Кръвния център във Варна има практика на всеки доброволен дарител да се осигурява обезпеченост с кръвни продукти на негов близък при нужда в следващите два месеца.“