„Поредна болница осъди НЗОК за неизплатена дейност. Този път касата трябва да плати 175 126 лв. на областната МБАЛ „Д-р Иван Селимински” в Сливен. Решението е на Административния съд в града”, пише днес „Труд”.
„Предявеният от болницата иск е за надлимитна дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури през май, юни, октомври и ноември 2016 година. По-голямата част от претендираната сума е за оказана помощ при спешни случаи. Размерът на средствата е бил доказан при проверки от РЗОК, приет и осчетоводен, но до момента не е платен. НЗОК е осъдена да плати и близо 12 200 лева за съдебни разноски”, допълва вестникът.
Лимитите на болниците са тема и на публикация в „Дума”. „За премахване на лимитите на болниците и за нови, по-високи цени на клиничните пътеки настоява депутатът от БСП д-р Иван Ибришимов. Това стана ясно по време на срещата му с граждани на приемна в Кюстендил”, пише всекидневникът.
„В края на миналата седмица в писмо до управителя на НЗОК председателят на БЛС поиска обяснение за размера на лимитите на болниците по новия Национален рамков договор. В УС на БЛС са получени редица сигнали от различни болници в страната, предимно общински, че за дейност през април 2018 г. са им разпределени занижени и недостатъчни месечни стойности. БЛС настоява за преразглеждане и увеличаване на определените от Надзорния съвет на НЗОК месечни стойности на болниците”, уточнява материалът.
Друга публикация в изданието пък се спира на Здравната карта. „На какви принципи почива Националната здравна карта (НЗК) и на каква база са заключенията за необходимостта от закриване на сериозен обем от легловата база, както и по какъв начин ще се формира разпределението на болничните легла по региони?” Това питане отправят към министъра на здравеопазването депутатите от БСП проф. Георги Михайлов, доц. Георги Йорданов, д-р Илиян Тимчев и Георги Гьоков. Въпросът все още не е получил отговор”, пише ежедневникът.
„Отговор очаква и въпросът на депутатите Иван Иванов и проф. Михайлов за критериите, по които е изготвен проектът за областна карта на Шумен, както и методологията, по която е определено нивото на компетентност на отделенията в лечебните заведения и броят на леглата в тях”, продължава вестникът и припомня: „От дружеството на лекарите в МБАЛ В Шумен обявиха още в началото на май, че според проекта за НЗК са отнети легла за III ниво на компетентност в акредитирани отделения като неврологичното, УНГ. Намален е броят на леглата за II ниво в ключовите специалности неонатология, кардиология, пулмология и фтизиатрия, инфекциозни болести, урология. Отнети са легла II ниво за гръдна и детска хирургия и е предвидено да минат в III ниво. В областни болници е много трудно, почти невъзможно да бъде постигната акредитация за тези специалности III ниво, което означава, че ако няма предвидени легла за II ниво, шуменската болница ще остане без гръдна и детска хирургия, коментират лекарите”.
Данни от здравната карта са и във фокуса на вниманието на „Сега”. „В България има прекалено много високотехнологична апаратура за скъпо лечение и немалка част от нея е излишна, сочат данните от новата национална здравна карта, предложена от Министерството на здравеопазването. Някои от апаратите са близо два пъти повече от нужното за диагностиката и лечението на пациентите. Концентрацията е в по-богатите райони, а в бедните модерната техника не достига”, информира изданието.
„Високотехнологичната апаратура е както в частни, така и в държавни болници и дори в общински онкодиспансери. В обществените лечебни заведения тя е купувана или с държавни пари, или по линия на еврофондовете”, уточнява публикацията.
„Най-фрапиращ е броят на ангиографите у нас - 75, при необходими за страната според здравната карта 40. (...) За 3-4 години от нула апаратите за радиохирургия, известни у нас като кибер нож, са станали 10 - при необходими 7. Т.нар. ПЕТ скенери за позитрон-емисионна томография у нас са 9 при нужни 4 според картата. Апаратите за емисионна компютърна томография са 9 при необходими 7. Апаратите за ядрено-магнитен резонанс са 37 при нужни 39”, изрежда материалът.
„Очаквано въпреки общия по-висок брой скъпи апарати бедните райони, като Северозападния например, страдат от недостиг на модерна медицинска техника. При нужни 5 ЯМР там има само 4, като и четирите са в Плевен, линейните ускорители са 2 при нужни 4, а скенерите - 6 при необходими 10”, пише още изданието.
