!
Петък, 29 Март 2024
16
ян
 

Председателят на Националното сдружение на областните болници д-р Нели Савчева:

Бюджетите ни са критично ниски, икономиите покриват лекарствата

Системата е "обезкървена" от кадри

Понеделник, 16 Януари 2017 | 15:08:25 Полина Тодорова


И тази година болниците ще работят с лимитирани бюджети. В края на 2016 г. някои лечебни заведени

И тази година болниците ще работят с лимитирани бюджети. В края на 2016 г. някои лечебни заведения бяха принудени да подпишат анекси, с които средствата им бяха намалени. За това в какви условия се намират областните болници, новите очаквания към бъдещия здравен министър и изобщо моментната „картина“ на системата потърсихме мнението на директора на МБАЛ "Д­-р Тота Венкова" в Габрово д­-р Нели Савчева, която е и председател на Националното сдружение на областните болници в страната.

Д-р Савчева, и тази година болниците ще работят под бремето на лимитите. Как се отразяват те на областните болници и в частност на МБАЛ Габрово?
Аз съм притеснена още с налагането на декемврийските лимити и с тяхното късно определяне. В нашата болница има 62 000 лв. надлимитна дейност за декември. Обяснението за недобре планирана дейност отпада абсолютно, защото декември е месец, в който лечебните заведения работят по спешност. При толкова много концентрирани почивни дни няма как да си натрупал надлимитна дейност от зле планирана планова дейност. Всички лечебни заведения работим по спешност и натрупване на толкова голяма надлимитна дейност в зимни месеци, когато ние имаме и допълнителни разходи за отопление, ни затруднява. До декември месец успяхме да се справим без просрочени задължения, но вече имаме такива.
За цялата изминала година надлимитната дейност в нашата болница е между 130 000 и 140 000 лв. Ако аз като болничен мениджър разполагам с тази сума, мога да реновирам едно отделение, което се нуждае от спешен ремонт, или да заплатя отоплението на лечебното заведение за три месеца, или да осигуря допълнителното възнаграждение на колегите за няколко месеца. За нас всеки лев е важен, но какво се получава – провеждаш една обществена поръчка и се опитваш да намаляваш цени на консумативи и медикаменти с по стотинки и накрая извършваш дейност, която не ти е разплатена.

Всъщност, дори и касата да установи с проверка, че надлимитната дейност е извършена, тя остава неразплатена…
Аз съм абсолютно съгласна дейността ми да бъде разплатена след проверка, не се притеснявам от проверките на касата и смятам, че този, който плаща, има право на контрол. Но какво се случва - контролираме на „входа“ с пръстови отпечатъци, с лични карти, отчитаме, че имаме икономии, а всъщност намаляваме бюджетите. Плащат се едни медикаменти – там има надвишаване на средствата – те се заплащат безрезервно, а дейността не се заплаща. Там, където се икономисват пари от дейност с намаляване на лимитите, те отиват за покриване на медикаменти. Мисля, че това е логиката.

От началото на 2017 г. се увеличава и минималната работна заплата. Ще постави ли и това болничните мениджъри в допълнително затруднение?
От 1-ви януари ние трябва да увеличим възнагражденията на персонала с минимална работна заплата, но този път няма да можем да увеличим заплатите на останалите категории работещи. В края на януари предстои среща на сдружението и това е един от въпросите, с които ще се занимаем. През ноември имахме среща с ръководството на министерство на здравеопазването в оставка и там говорихме с притеснение за финансовото състояние на областните болници. Ние не можехме да се справим и досега с това финансиране. Затова мисля, че е крайно време да се мисли за нов модел на финансиране на лечебните заведения. Минималната работна заплата се е увеличила почти два пъти, без да има промяна на цените на  клиничните пътеки. Това финансиране към този етап е пагубно за лечебните заведения. Моите притеснения са, че ако не се говори за сериозна реформа в тази насока, тя ще се наложи под натиска на събитията. Меко казано е да кажа, че сме обезпокоени, и да опиша това, което се налага да изпитва всеки ден един болничен мениджър на областна болница – от една страна ограничаване на финансирането, а от друга - областните градове са със застаряващо население. Ние имаме обслужване на друга категория население. Не може при сериозна грипна епидемия бюджетът ти да бъде намаляван.

В края на миналата година болнични директори алармираха, че бюджетите им са намалени чрез анекси към договорите им. Имало ли е сред тях и областни болници?
Бюджетът за декември месец ни беше представен с анекс за подписване на 23-ти декември и той беше силно намален – с над 10%. Това се случи с нашата болница, но колегите също споделиха, че бюджетите им са намалени. В същото време декември се оказахме с грипна епидемия, а усложненията от грипа се случват най-често при застаряващото население, каквото ние обслужваме. Благодарение на това, че грипната епидемия се обяви навреме, се ограничи заболеваемостта сред децата. Колегите педиатри преглеждаха между коледните и новогодишните празници по 40 деца на ден в спешно отделение, отделно имаше по 30 лежащо болни деца. В края на годината „за благодарност“ за добре свършената работа ние трябва да им платим само основните заплати, защото няма да имаме възможност да платим каквото и да е било друго отгоре. В такъв момент аз меко казано се чувствам притеснена – от една страна трябва да подсигуриш комфорта на персонала, от друга съществуването на лечебното заведение в екстремна ситуация – при тази ситуация ние се презапасяваме с медикаменти и консумативи. Преди дни колата, която доставя банки разтвори, едва успя да се качи. Положението е такова, че нещата са на път да се изплъзнат от контрол. Ако ти си изпълнителен директор и искаш да си добър здравен мениджър и да управляващ ресурси, искам да попитам кои точно ресурси управляваш, ако на 23-то число от месец с 31 дни подписваш договор за финансиране и на 23-то число виждаш, че бюджетът ти е намален.

Успявате ли да се справите с това финансиране?
Бюджетите ни са критично ниски. Вече не става въпрос за лимитиране на дейност по клинични пътеки. За да могат да съществуват големите лечебни заведения, трябва да се финансира дейността, а не да се финансират клинични пътеки. Постоянните разходи на лечебните заведения са много големи. Ние например сме една от първите болници, които преминаха към свободния пазар на електрическа енергия и мисля, че имаме едни от най-ниските договорени цени – това обаче не решава нещата. Дано действително да се случи и електронният търг за лекарства, но дори и да се осъществи, колко ще се намалят цените на медикаментите? Най-вероятно толкова, колкото да покрием ръста на минималната работна заплата.

Преди време лечебните заведения можеха да боравят с бюджетите си на база тримесечие. Смятате ли, че трябва да се върне този принцип?
Обсъждахме този въпрос с МЗ и НЗОК още миналата година при подписването на служебния рамков договор. Този механизъм ни даваше глътка спокойствие, защото на практика в момента ние сме абсолютно губещи. Ако ти не си достигнал лимита си, на практика губиш остатъка, в следващия месец, ако си го надвишил, отново губиш. Затова отново ще кажа, че е време да се мисли за нов вид финансиране или променяне на цените на клиничните пътеки. Сегашните бюджети с финансирането на този обем дейност покриват общо взето работните заплати, които в никакъв случаи обаче не задоволяват очакванията на колегите.

Тази година очакваме ново правителство, съответно нов здравен министър. Какви са очакванията ви към него?
Ако имаме служебно правителство до края на януари, то няма да направи никакви промени, тоест ще има един луфт от 3-4 месеца, докато се избере нов кабинет. А на едно ново ръководство на министерство на здравеопазването му трябват поне няколко месеца. Тоест, 2017 година ние ще бъдем в една голяма „дупка“. Във всеки случай основното нещо, с което трябва да се заеме новото ръководство, е преосмисляне на финансирането на лечебните заведения. Ако се запази моделът на финансиране по клинични пътеки, а не по диагностично-свързани групи, категорично трябва да се говори нови цени на КП. Другият сериозен проблем е свързан с кадровата политика, който може и да излезе и на първо място.

Каква е ситуацията с кадрите в областните болници?
Наскоро разговарях с д-р Близнаков (директорът на УМБАЛ „Света Анна“ - бел.ред.), който се похвали, че има 40 специализанти през 2017 г. Във всички областни болници обаче ситуацията с кадрите е тревожна, да не кажа критична. При нас например, ако само един лекар се разболее, това вече води до срив в графиците, до командироване на лекари от други отделения и т. н. Другото нещо, което е много тревожно е, че при този голям обем от работа колегите се преуморяват, демотивират се и това, което е много притеснително е, че започнаха да боледуват много тежко. Миналата година колега, началник на АГ отделение, получи тежък инфаркт и изпадна в клинична смърт, едва го спасихме. В началото на тази година загубихме 60-годишен колега токсиколог от тежко онкокологично заболяване, един от младите ни хирурзи беше с тежка форма на Ходжкин, един от онколозите ни се разболя от туберкулоза. Ние като мениджъри се чувстваме виновни за всяко едно заболяване на колега.
Спешно трябва да се вземат мерки в тази насока – лечебните заведения са обезкървени. Софийските болници вече са добре, но при нас ситуацията е различна – когато човек избира реализацията си, първо избира и града, а след това болницата, в която да работи. И тук нещата вече отдавна не опират до мениджмънт. Ето  в нашия случай– имаме болница, която е добре отоплена, с добра апаратура, но всеки месец се случва нещо с кадрите, което те извежда от равновесие. Всяко едно отделение е със застаряващо население. Да не говорим за проблема с медицинските сестри, който е трагичен за цялата държава.  Ако един лекар може да работи до 70-80-годишна възраст, което вече е практика в България, то една медицинска сестра на 65 години вече не е толкова полезна на работното си място, защото нейната работа е свързана и с физическо натоварване.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
UW2v


Всичко за коронавируса
Още новини
13 864 броя направления за ВСМИ повече в сравнение с първите три месеца на 2024 г.
29.03.2024 17:19:25

13 864 броя направления за ВСМИ повече в сравнение с първите три месеца на 2024 г.

Надзорният съвет на НЗОК утвърди предложеното от директорите на РЗОК индивидуално разпределение н ...

Над 16 600 деца са родени с финансовата помощ на ЦАР за 15 години
29.03.2024 16:47:45

Над 16 600 деца са родени с финансовата помощ на ЦАР за 15 години

За изминалите 15 години Центърът за асистирана репродукция (ЦАР) към Министерството на здравеопаз ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...