Бебетата, родени чрез цезарово сечение, имат различни бактерии в червата от тези, които са дошли на този свят чрез нормално раждане, установи най-всеобхватното проучване на детския микробиом до момента, пише вестник „Гардиън“.
Проучването показало, че бебетата, родени вагинално, придобиват по-голямата част от първоначалната си доза от бактерии от майка си, докато тези, които са изродени със секцио, имат повече бактерии, свързани с болничната среда, включително щамове, които показват антимикробна резистентност. Резултатите биха могли да обяснят по-голямото разпространение на астма, алергии и други имунни състояния при бебета, родени с цезарово сечение.
„Как функционира имунната система през живота ви може да бъде повлияно от първите й взаимодействия с бактерии“, казва Найджъл Фийлд, старши автор на статията от „University College London“.
По-рано се смяташе, че микробиомите на бебетата могат да бъдат оформени от бактериите, които поглъщат, докато са в родилния канал на майката. Но най-новите открития показват, че микробиомът на вагинално родените бебета не произхожда от бактерии, които живеят там, а от червата на майката.
Бебетата са стерилни, когато са в утробата на майка си, но веднага след като са изложени на външния свят, те започват да приемат бактерии, които бързо колонизират в червата. От шест до девет месеца след раждането разликите между двете групи бебета били изравнени. Но учените смятат, че първоначалното излагане на бактерии в момента на раждането може да бъде като „термостат” момент за имунната система, определящ нейната чувствителност към определени щамове бактерии, които предизвикват реакция.
Проучването също така предполага, че антибиотиците, които обикновено се дават преди цезарово сечение, играят роля при формирането на микробиома на бебето. Кърменето имало влияние и върху чревните бактерии, показва проучването, но играе по-незначителна роля.
Изследването, публикувано в списание „Nature“, е отнело седем години и включва 1679 проби от фекалии от близо 600 бебета и 175 майки.
