Възможно е генерично изписване или генерично заместване на лекарства в аптеката когато е наложително, възможно и необходимо, но не може да се извършва зад гърба на лекуващия лекар. Това се казва в позиция на БЛС по повод предложените вчера, а по-късно оттеглени, изменения в Наредба 4. Новите текстове даваха право на фармацевтите да заместват изписани от лекари лекарствени продукти с генерични.
Ето пълния текст на позицията:
Във връзка с публикувания на 25.03.2020 г. на сайта МЗ и в последствие свален Проект за Наредба 4 от 2009 г. за условията и реда и предписване и отпускане на лекарствени продукти, в който беше записано, че при обявено извънредно положение магистър-фармацевтът, със съгласието на пациента, може да извърши генерично заместване на лекарство в случай, че в аптеката не е наличен предписаният конкретен лекарствен продукт.
УС на БЛС е длъжен да отбележи, че измененията в Наредба 4 не бяха предложени като промени, които ще са в сила само в условията и за периода на обявеното извънредно положение в страната поради пандемията от COVID-19.
БЛС е категоричен, че подобни промени не само, че са абсолютно неприемливи, но могат да доведат до сериозни последствия за здравето на пациентите и да предизвикат нежелани конфликти по оста „лекар – пациент – фармацевт“.
И заявява:
1. Лекарят е този, който е отговорен за лечението на пациента, а то е сложен и многокомпонентен процес и не може една негова съставна част, каквато е лекарстволечението да бъде поверявана на друг.
2. Възможно е генерично изписване или генерично заместване на лекарства в аптеката когато е наложително, възможно и необходимо, но не може да се извършва зад гърба на лекуващия лекар. Аптекарят е свободен да упражнява своята „грижа“, само когато говорим единствено за лекарства без лекарско предписание и за добавки.
3. Отпускането на лекарствата е еднократен акт, а контролът върху лечението и реакциите на пациента продължават във времето – нещо, което аптекаря не може да проследи, няма опит и не е редно да подменя определени решения на лекаря. Дори и при еднакви активни съставки в лекарствата, отделните пациенти не реагират на тях по еднакъв начин и дали това е така, може да се прецени единствено от лекар. Общопрактикуващите лекари, например, следят хората от пациентската си листа десетки години наред, знаят алергиите им, стари реакции, минали заболявания, показания и противопоказания за конкретни лекарства, придружаващи заболявания, хронични състояния – тези неща не са известни на аптекаря, за да може той да преценява и определя/подменя лечението.
4. Допълнителните съставки (наличие на повече от едно активно вещество) и помощните вещества в лекарствата също влияят и следва да бъдат съобразени.
5. Рецептата е писмена, подписана и подпечатана заповед на лекаря към аптекаря и е недопустимо да се говори за "фармацевтична грижа", когато става въпрос за прескрипторни медикаменти.
6. Абсурдно е желанието някой да упражнява административен диктат над лечебния процес и лекарите, налагайки им те да предписват лекарствата само по международно непатентно наименование, а решението какво точно лекарство да вземе пациента да се определя единствено от аптекаря или магистър-фармацевта.
БЛС ПИТА:
Ако аптекарят е направил генерично заместване и то има неблагоприятни последици върху здравето на пациента или опорочи търсения резултат от лечението кой ще понесе отговорността за това? Защото в случая аптекарят е взел решение и отговорността следва да бъде негова.
Как ще се проследи лечението на пациента от лекаря при положение, че предписаната терапия е променена?
Недопустимо е един сериозен проблем да се решава на парче по време на криза, а освен това БЛС не може да приеме смесването на медицината и лечебния процес със социални теми и задължения, каквито всеки заинтересован си въобразява, че може да възлага на лекарите чрез администрацията и управлението. Лекарят трябва да бъде оставен да лекува, а не да бъде превръщан в заложник на немедицински претенции от определени лица!!!
Става въпрос за това кой да гушне едни пари - лекарите или фармацевтите. Много призрачно лобиране.
Смесването на медицината и лечебния процес със социални теми и задължения, каквито всеки заинтересован си въобразява, че може да възлага на лекарите чрез администрацията и управлението е открит лобизъм от страна на г-жа Асена Стоименова, която е известна в това си качество още от мандата си в ИАЛ, който завърши с над 1.5 млрд. лв. преразходи за лекарства от публични и частни източници на финансиране, а най-големите плащания и доплащания в здравната система достигнаха до 56% през 2017 г. и са за лекарства, а не за медицинска помощ. Изводите за нейната мисия и интереси всеки може да си направи сам. Лекарят трябва да бъде оставен да лекува, а не да бъде превръщан в заложник на немедицински претенции от финансово заинтересовани лица. Г-жа Стоименова, ако наистина иска да защити някакъв изконен интерес на фармацевтите следва да съсредоточи своите усилия в разкъсването на вертикалната интеграция между производител на лекарства, търговец на едро и вериги от аптеки, които затварят цялостен търговски цикъл на един и същи собственик. Всички добре знаем, че когато собственикът даде команда за конкретни генерични замествания в полза на собствените си лекарства, наетите служители в неговите дистрибутори и вериги от аптеки започват да пласират предимно или само неговите лекарства. Същото важи и за аптеките, които не са негови, но са снабдявани от неговите дистрибутори – те имат как да оказват както търговски стимул, така и търговски натиск, вкл. принуда. За разлика от аптекарите, лекарите не са служители на „вертикалите“ и е много по-трудно да бъдат принудени да изписват единствено техните лекарства. Освен това, отговорността за крайния резултат от лечението е при лекаря, а не при аптекаря и за да си запази пациентската листа, лекаря много по-трудно би поел риска да лекува по чужди „търговски“ инструкции (нека не забравяме също така, че и лекарите имат своята човешка, и професионална съвест). С изброеното до тук директно и без намеци казвам, че ако г-жа Стоименова има действително намерение с нещо да помогне на пациентите, то първото условие е да се санира дефектната среда, защото в нея всяка „идея“ се изкористява и изкривява. Докато има вертикална интеграция в лекарствения сектор всяка професионална инициатива в полза на пациентите е обречена.
Предполага се, че УС на БЛС е малко поне медицински грамотна група от хора. От публикувания материал това не личи.