Вече близо трети месец БЛС чака отговори от НЗОК по въпросите си, свързани с неплатената надлимитна дейност на лечебните заведения през 2015 и 2016 г. Това стана ясно от интервю на председателя на съсловната организация д-р Венцислав Грозев пред БТА.
Припомняме, в началото на януари тази година от БЛС изпратиха редица питания към фонда по темата, сред които дали тази дейност ще бъде разплатена. „Все още не сме получили отказ от НЗОК за плащането им, но в момента, в който получим отказа за плащане, веднага ще подадем жалба в съда. Разчитам, че в първата десетдневка на април ще имаме някакъв отговор от НЗОК“, посочва д-р Грозев, запитан какво е развитието на казуса с неразплатените от страна на касата 52 млн. лв. на болниците за 2015 г. и идеята за търсенето им по съдебен път. Що се отнася до сумата за 2016 г., която възлиза на 19 млн. лв., председателят на БЛС припомня, че има решение на Надзорния съвет на фонда те да бъдат разплатени след 1 април. „Ако те не бъдат платени, Управителният съвет на БЛС ще предприеме действия чрез съдебната ни система“, категоричен е д-р Грозев.
Той коментира и влизащият в сила от утре Национален рамков договор, като по отношение на болничната помощ изтъква факта, че лечебните заведения вече ще разполагат с възможността да надвишават с 3% бюджетите си, които да не подлежат на санкция, както и възможността да се преразпределят средствата в тримесечни периоди.
„Болниците ще могат да използват или прехвърлят парите си в тримесечието, без да им се отнемат, ако в рамките на трите месеца не бъдат изразходвани. Ако болница не успее да усвои бюджета си в рамките на тримесечие, тогава парите отиват в резерв на национално ниво и към 31 декември Надзорният съвет на НЗОК и БЛС може да решат с тези средства да се доплащат дейности, за които парите не са достигнали“, пояснява д-р Грозев.
Като стъпка в положителна посока той посочва факта, че лечебните заведения ще разполагат със сума от 137 млн. лв. месечно за болнична помощ на фона на 133-134 млн. лв. през 2016 г.
Що се касае до извънболничния сектор, д-р Грозев изтъква, че както за общопрактикуващите лекари, така и за специалистите в доболничната помощ е осигурен финансов ресурс, който е завишен значително в сравнение с миналата година. „Повишени са и цените на прегледите, предимно в профилактиката. Предвидени са и повече регулативни стандарти. Има и ред други положителни промени, като подобни стъпки водят системата към малко повече спокойствие и сигурност, което ще се отрази и на пациентите“, допълва той.
Като цяло д-р Грозев определя НРД 2017 за удовлетворяващ, макар да признава, че има детайли, които не са толкова успешни. „Ние не успяхме да повишим цените в системата за долекуване, на тези клинични пътеки, с които общинските болници можеха да поемат глътка въздух“, отбелязва той. В тази връзка председателят на БЛС се обръща към кметовете с призив да обърнат повече внимание на тези структури. „Нека и кметовете да се сетят за своите болници, които са на териториите им и излизат пред тях в предизборните си кампании с твърдението, че здравеопазването е приоритет. Не е ли крайно време даден кмет да се сети, че на негова територия работят лекари и медицински сестри и обслужват населението, чийто гражданин е и самият кмет“, заявява той, допълвайки, че БЛС е в дълг към тях, като не пропуска да отбележи обаче, че проблемът не може да се реши само от съсловната организация.
Влизащият в сила НРД, както и неплатените надлимитни средства на болниците коментира и подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров. „В началото на тази година НЗОК плати 52 млн.лв., останали от ноември миналата година, и сега те тежат на тазгодишния бюджет. Остават неразплатени 19 млн. лв. за надлимитна дейност, но в момента не можем да я платим, защото няма откъде да се освободят средства, а и няма такива“, заявява той.
Д-р Петров също определя като позитивна стъпка тримесечната система за разпределение на бюджетите на болниците. Според него с промените ще намалее броят на чакащите за прием в болница поради изчерпан финансов лимит на лечебното заведение. “В търсените болници винаги ще има листа на чакащи по отношение на плановия прием. Въпросът е то да не бъде по чисто финансови причини“, отбелязва д-р Петров.
Той допълва, че се преглежда възможността следващата година клинични пътеки, които могат да се изпълняват като процедури, да бъдат такива. „За тази година сме създали възможност, ако болницата е изпълнила основните процедури и пациентът е съгласен, той да може да бъде изписан по-рано, а на лечебното заведение да се плаща 80 на сто от клиничната пътека“, посочва още д-р Петров.
Що се касае до промените в доболничната помощ, се върви към изцяло електронна комуникация, отбелязва той. „Работим по възможността пациентът да получава протокола за лекарствата си накрая, когато е готов, а не да бъде като пощаджия между касата и болницата. В скоро време ще достигнем до възможността изследванията, извършени в лаборатория, да достигнат до лекаря по електронен път“, пояснява д-р Петров.
Запитан дали 20-те млн. лв. от резерва на касата, предвидени за плакови протези на възрастни хора, няма да ощетят друго плащане, подуправителят на фонда отговаря: Надявам се, че с някакво надвишаване на приходите на НЗОК на база осигуровки ще успеем да се вместим.
По думите му при всички положения бюджетът на НЗОК ще се усвои изцяло. „Тъй като дори да имаме потенциално някакви останали резерви, винаги можем да увеличим броя на направленията или други неща“, допълва той.
