Десните леви08.2.2010, zdrave.net, Деница Сачева  Тази година стават 12 години, откакто здравната реформа е част от живота ми. Според някои тя сега започвала. При това за „първи път”. В България манията да си пръв е много по-важна от това да си прав.
Едва ли щях да пиша скоро, ако не бях провокирана от интервюто тази неделя в предаването „На 4 очи” при Цветанка Ризова, в което бяха поканени един десен и един ляв доктор. Така поне бяха представени.
Признавам – смях се до сълзи. Веднага след предаването се обадих на един приятел и почти 5 минути продължихме да се смеем с пълно гърло от двете страни на слушалката.
Безсъдържателната гротеска, в която десния лекар се притесняваше за психичното здраве на левия, а пък левия изпадна в истерия, когато му беше изваден документ за ревизия в управляваната доскоро от него болница и започна да хвърля листове из студиото, беше увенчана с покъртителния интерес на водещата, на която й стана страшно интересно защо венерическите болести са социално значими, а сърдечно-съдовите – не.
Днес 50% от съдържанието на новините в медиите е на здравна тема. Всеки вестник, всяко списание, всеки сутрешен блок, всяка вечерна емисия, всеки втори виц е за здравната реформа. Въпреки огромното обществено внимание и въпреки това, че здравеопазването от последна дупка на кавала днес е първа цигулка, сякаш все по-кухи тъпани изплуват на повърхността.
12 години са това! Осем от тях се прелива от пусто в празно!
Причината за това обаче не е нито в либералите, нито в социалистите, нито в герберите, нито в турците, нито в националистите, нито в ромите.
Причината за това е в т.нар. десни. Да – липсата на прогрес в България се дължи на липсата на десни политици.
СДС и ДСБ отдавна абдикираха от постиженията на здравната реформа. Всъщност интервютата на Иван Костов показват, че той и досега така и не е разбрал какво всъщност се прави по време на неговия мандат като министър-председател. Хората, които започнаха здравната реформа, бяха хвърлени като кучета на прокурори и на съдии, нито един от тях не беше член на СДС и затова бяха удобната изтривалка. Въпреки това нито един от нас не се отрече нито от думите си, нито от делата си. Нито от желанието си за демокрация и пазарна икономика. И нито един не предаде идеите.
За т.нар. десни демокрацията и пазарната икономика са словесни дъвки. Хора, които никога не са имали частен бизнес, дори не са се издигали в йерархията на структурите, в които работят, хора, които не са давали хляб на нито един друг човек извън семействата си. Хора, които мечтаят за повече държава, за частни монополи, за партийна дисциплина, хора – талибани към всяка идея, която е извън „правата партийна линия” – какво точно им е дясното на тези хора?!
Днес тези, които трябва да се гордеят, че по времето на тяхното управление за първи път беше създаден обществен фонд за здравеопазване и с вноски отделени от данъците, основан на социална справедливост и солидарност, хората, които гласуваха лекарите да станат свободни професионалисти, а да не бъдат държавни служители и хората, които обещаха на лечебните заведения, че ще бъдат затваряни или откривани само ако пазара реши така, днес същите хора ми говорят глупости от телевизорите. Обясняват ми как правели реформа за първи път, как в малките болници не се правело медицина, съгласяват се да се одържави здравната каса, държавата да решава коя болница да живее и коя не. Насърчават държавното фаворизиране на определени лечебни заведения за сметка на други. Одобряват въвеждането на Комитет по цените в здравеопазването. Под път и над път говорят против частната инициатива в здравеопазването. Смятат, че Кристалина Георгиева била с леви убеждения, но симпатизират на доскорошния й сътрудник Симеон Дянков. Такива са десните – те са си просто леви.
Не за първи път пиша това, но пак ще го кажа – демокрацията е начин на мислене. Не може да си демократ за военна реформа, например, пък за здравната – да си етатист. За десните, герберите са инструменти. Но за постигане на семпли лични цели. И точно от това идва възмущението ми.
Защото е ясно, че на Лъчезар Иванов трябва да му бъде поверено единствено разследването на това кой с кой пръст е гласувал в Парламента. Това за него е премащабна задача и може да запълни целия му мандат – все пак 240 депутата – 2 400 пръста са това. Ясно е, че Божидар Нанев е напълно зависим от хиляди интереси, които дори сам не може да разплете и е ясно, че той е временно удобния, но не и истинския министър на здравеопазването. Всичко в това здравеопазване е ясно от години – кой интерес чий фес клати.
Не е ясно само защо няма десни политици в здравеопазването.
Демокрацията и независимостта вървят ръка за ръка. А да си независим означава да вземаш решения, основани на факти. Да правиш правилното, а не лесното. Да вземаш най-добрите идеи, независимо от това откъде идват.
На „десните” им казвам – дотук. Или ставайте десни, или това бяха последните избори, на които гласувах за вас. |
|
|