Доц. д-р Лидия Катрова:

Траен ръст на екстракциите – това е повече от обезпокоително

03.2.2010, zdrave.net, Невена Попова

Доц. д-р Лидия Катрова е преподавател в Катедрата по обществено дентално здраве на Факултета по дентална медицина при МУ – София. Автор на многобройни научни трудове в наши и чуждестранни научни издания.

Доц. Катрова, кои са главните характеристики на колегията на денталните лекари у нас?

По данни към 31 декември 2008 година, те са приблизително 8000. Насищането за страната през последните 30 години бележи стабилна възходяща тенденция. Точният брой на активно практикуващите обаче за всеки определен момент е трудно да бъде установен, защото практически няма пенсионирани зъболекар. От друга страна, натоварването на практиките не е константа, както не е константа и отработеното време от зъболекарите за седмица или месец. Като се има предвид демографската характеристика на колегията и спорадичните данни за външна миграция, може да се приеме с голяма степен на точност, че активно практикуващите са с около 300-400 по-малко. Като цяло професията е феминизирана, въпреки че напоследък се наблюдава тенденция към обръщане на съотношението жени: мъже. Ако преди няколко години то бе 73:27, то днес вече е 68:32. Средната възраст на денталните лекари към края на 2008 г. за страната е 41,7 години.

Интересен феномен се наблюдава за столицата – средната възраст на работещите лекари е  39 години – по-ниска, отколкото за страната, и професията е в по-голяма степен дефеминизирана.  В София е концентриран по-голям брой млади специалисти в активна възраст, повечето от които са мъже.

Преди 2000 г. около половината зъболекари в България са с призната специалност, включително и поливалентна. От тях едва 17% -18% работят само или предимно като специалисти, т.е. повечето се стремят да оказват по-широк кръг и по-разнообразни лечебни дейности. Относителният дял на специалистите намалява, а работещите само като специалисти съставляват една сравнително стабилна величина. Краткосрочните специализирани курсове са желана форма за поддържане на квалификацията.

Професията се практикува индивидуално, в преобладаващата си част  денталните лекари работят самостоятелно в собствени практики (около 80-85%).

А какъв е денталният статус на българина днес?

През последните 25 години в България не са провеждани национални епидемиологични проучвания за установяване на зъбния статус и пародонталното здраве за цялото население. Има отделни насочени епидемиологични проучвания, които дават информация за някои тенденции. Ще цитирам актуални данни за един много важен и високоинформативен показател - разпространение и интензитет на кариеса при 12-годишните деца от публикации на проф. Мария Куклева. Ако през 2005 г. 12-годишните  деца от един сравнително голям регион на България са имали средно по 2,5 извадени, обтурирани или кариозни зъби (показател за интензитет), то през 2008 г. същият показател достига 3,08. През 2005 г. 25% от същите деца не са имали нито един кариес (показател за разпространение 75%), докато през 2008 г. делът на здравите деца спада до 19% (показател за разпространение 81%). Стойностите, измерени през 2005 г., ни доближават до положението на страни като Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Латвия, Литва, Естония и корелират в голяма степен със социално-икономическата реалност (интензитетът за тези страни се движи между 2,8 и 4,3). Разликата обаче е в динамиката на процесите и тя е силно изразена - докато в изброените страни тенденцията е към подобряване, у нас тя показва влошаване.

Склонна ли сте да търсите причината в обстоятелството, че в училищата вече няма зъболекарски кабинети?

Не бих казала, че това е съществената причина. Била съм училищен зъболекар в периода 1985- 1988 година. Дори тогава имаше определена група деца, които отказваха да посещават училищния кабинет и предпочитаха да се лекуват другаде - според предпочитанията и избора на родителите си. Сега личният избор е не изключение, а правило.

Аз ще насоча фокуса в друга посока - причините днес се коренят в липсата на стабилна дългосрочна стратегия за здраве. До този момент промените в здравеопазването, които се случиха в първичната помощ, се дължат изключително - да не кажа само и единствено на усилията на лекарското, респективно на зъболекарското съсловие. Без никакви финансови и данъчни облекчения те създадоха наново амбулаторната здравна мрежа. През цялото това време за профилактика само се говори. Същевременно обществото ни необратимо се разслои и всеки опит да въздишаме по миналото или да възкресяваме стари модели е точно толкова невъзможен, колкото и ненужен.

Има разработени и представени проекти за програми на различни нива още от периода 2002-2003 г. Такъв е например проектът за подпомагане работата на стоматолозите на частна практика за осъществяване на здравна промоция на приоритетни групи от населението и на ученически контингенти, който бе предоставен на вниманието на МЗ, но по него не последва никакво движение години наред. Актуализирани предложения от подобен характер залегнаха в основата и на друг подобен проект – за усъвършенстване и мониториране на нуждите от стоматологична помощ за деца и ученици до 18-годишна възраст на територията на София и създаване на условия за прилагане на дългосрочни профилактични програми. Той бе внесен в Столична община. Национална програма за профилактика на оралното здраве на децата до 18-годишна възраст бе разработена и от БЗС. Като цяло обаче мисля, че истинският диалог предстои.    

Бихте ли анализирали световната практика - какви видове профилактични програми се разработват и прилагат днес?

По света са познати три типа комплексни профилактични програми – индивидуално базирани (лидер в тях са САЩ), групово базирани (на тях се отдава предпочитание в Скандинавските страни) и обществено базирани (флуорирането на питейната вода е пример за такава програма и е прилагано в Англия, Ирландия, Израел). Пример за държава с добре функциониращи обществено базирани профилактични програми е Франция. Защо давам за пример Франция? Защото, без да има противоречие с либералния характер на нашата професия, с доброволно участие на зъболекари и методично ръководство за мониториране на процесите се провеждат редовни профилактични прегледи, профилактични мероприятия за подобряване на устната хигиена, храненето и резистентни тъкани (флуорирана сол, флуорирани пасти), подобряване на здравната култура на населението. Дентални лекари – доброволци, обучени и ангажирани системно по цялата  територия на страната, провеждат масови профилактични прегледи в училищата. В тази дейност те са подпомагани много от местната власт при организиране на кампаниите. Централната власт подпомага информационното осигуряване. Задачата на тези екипи е да установят зъбния статус на децата и да дадат адекватни професионални препоръки на родителите за лечението и сроковете. На практика по този начин се ангажират обществото, държавните институции, професията и населението - родители и деца. Резултатите от тази дейност са очевидни и намират отражение в подобрения дентален статус на децата, а и на нацията въобще. За Франция това е факт.

В този случай става дума най-вече за участие на общини. А какво може да се каже по отношение участието на работодатели?

Да, у нас има вече работодатели, които  предлагат като бонус при наемането на служители и зъболекарски услуги. Не ми е известно да се  покриват профилактични грижи. По принцип участието на бизнеса в осигуряването на медицинска помощ за служителите може да е от полза, но не трябва да се очаква много за реализиране на дългосрочни стратегии, защото този подход се влияе от условията на пазара на труда.

Нека се върнем на темата за денталния статус на средностатистическия българин днес. Какви са неговите проблеми, на каква дентална помощ може да разчита той?

Денталният статус на съвременния българин не е добър. И не можем да отдаваме този факт единствено на ниска здравна култура и липсващи профилактични програми, както се прокрадва в някои медийни изяви и мероприятия. В продължение на години наблюдавам динамиката на търсенето на дентални грижи в съответствие с обема на предплатените грижи и процента на участие от страна на пациентите. Всички знаем какъв е предплатеният пакет за дентална помощ. Като се има предвид, че в този пакет попадат само обтурации и екстракции, възниква въпросът: Какво се случва с пациент, който години наред си плаща надлежно здравните вноски и никога не е получавал дентални грижи, но внезапно, поради травма или друга причина, има нужда от кореново лечение? Пациентът не е получил никаква помощ, изборът е между заплащане и екстракция. А ако зъбът и горен фронтален резец?

Изследванията ни показват, че в периода 1995 -2005 г. нуждите от екстракции са удовлетворени около 140%. Какво означава това? Означава, че зъби, които подлежат на успешно кореново лечение, биват изваждани. Кой печели от това? За възстановяване целостта  на зъбната редица твърде често не може и да става въпрос. Протезирането  е изключено от пакета дентални услуги и този факт може да бъде наречен само по един начин – престъпно игнориране на правата на пациентите. Мисля, че не е невъзможно пакетът да бъде разширен, като се даде възможност на денталния лекар да препоръча подходящото лечение в рамките на конкретен лимит, равностоен на парите, предвидени за сегашния пакет. Помислете си - за 50 лв, дори и при сегашните цени на пазара на дентални услуги, е реалистично да се реализира еднокореново лечение и предпазване от последващо обеззъбяване. Шансовете на хората да запазят своите зъби и да бъдат спечелени за наши пациенти се увеличават.

Още една крайно негативна тенденция набира скорост в последно време – да го нарека „феномен на отложеното лечение”. Не са малко хората, които теглят малки банкови кредити, за да  вложат тези пари в дентално лечение. Това е един стремеж  към по-добро здраве, който без съмнение трябва да бъде поощряван. Бедата обаче е в това, че тези хора са склонни да отлагат тази своя стъпка във времето. Понякога е много трудно пациентите да бъдат убедени, че ако започнат лечението си днес, то ще им струва много по-малко средства. И в тази посока трябва да се работи много.

Надявам се, че постепенно денталното здраве ще заеме своето място както сред приоритетите на здравната политика, така и сред личните приоритети на хората. Радвам се и се гордея с нашето съсловие, което премина изпитанията на промените и се изгради като равностоен партньор в протичащите процеси.