Здравните министри отхвърлиха правото на лечение в ЕС

03.12.2009, zdrave.net

Бъдещето на проекто-директивата за правата на пациентите в трансграничното здравеопазване става все по-неясно, след като проектът бе отхвърлен на среща на министрите на здравеопазването на 1 декември. Документът трябваше да определи кога и как пациенти от държава-членка на Евросъюза могат да се лекуват в други държави от ЕС, за сметка на здравните си осигуровки. Испания и Унгария са били сред най-яростните критици на документа, а освен тях срещу предложението са се обявили Ирландия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Гърция и Литва. Швеция, която в момента председателства ЕС, до последно се е опитвала да постигне компромис, но и последните преговори са се провалили, съобщава EuropeanVoice.

„Това е тъжен ден за пациентите. Те са основните губещи днес. Пропусната беше златна възможност да се подсилят правата им при търсене на лечение в друга държава-членка и това лечение да бъде реимбурсирано”, коментира еврокомисарят по здравеопазването Андрула Василиу пред здравните министри след провала на преговорите. Според нея въпросът остава на дневен ред за следващата Европейска комисия, но поради невъзможността да се постигне единомислие не е изключено предложението да бъде оттеглено изцяло.

Европейските институции от няколко години се препъват в директивата, няколко нейни предишни версии се натъкнаха на сериозна опозиция в Европейската комисия и Европейския парламент. Паскал Гарел, изпълнителен директор на Европейската федерация на болниците заяви, че непостигането на споразумение е изненадващо. В идеята все пак има бъдеще, твърди Гарел и посочва за пример сходния опит на Европа с директивата за работното време, при която постигането на съгласие отне четири години. „Резултатът е незадоволителен, но това няма да промени съществено живота ни. Ще работим с пациентите, прекосяващи границите, както сме го правили и досега”, коментира още Гарел.

В момента държавите от ЕС изразходват за лечение в чужбина средно 1% от публичните средства за здравеопазване. Услуги в чужбина търсят предимно пациенти с редки заболявания и живеещите в погранични райони. Европейската комисия е изчислила, че приемането на предлаганата директива би повишило разходите с 90 млн. евро годишно, от които около две трети ще отидат за административни разходи.

Дебатите по правата на пациентите в ЕС започнаха още в средата на 90-те, когато гражданин от Люксембург поиска от осигурителния си фонд да плати за посещение на дъщеря му при ортодонт в Германия. Осигурителната компания отказа и семейство Кол отнесе въпроса към съда. Случаят заедно с този на белгиеца Декер стигнаха до Европейския съд, който през 1998 г. се произнесе, че в някои случаи пациентите трябва да бъдат реимбурсирани за лечение в друга държава от ЕС. През 1999 г. по повод на друг случай съдът постанови, че никоя здравеопазна система не може да бъде освобождавана от Европейския договор. През 2006 г. пък Европейският съд, отново въз основа на частен случай се произнесе, че здравните власти не могат да откажат финансиране на лечение в чужбина за пациенти, които ще трябва да чакат за това лечение в родината си повече от медицински разумните срокове.

Държавите-членки на ЕС обсъждат трансграничното здравеопазване от 2003 г., но чувствителността на националните правителства по здравните въпроси винаги е била повишена. Първият опит за изработване на нормативна уредба на европейско ниво се провали – здравеопазването беше извадено от европейската директива за либерализирането на услугите, приета през 2006 г., под претекст че ще стане обект на отделен документ. Последваха месеци на вътрешни битки, след което през юли 2008 г. беше огласен проектът на директивата за трансграничното здравеопазване. Дали усилията за постигане на единомислие по въпроса да бъдат подновени – това вероятно ще е един от основните въпроси пред бъдещия европейски комисар по здравеопазването Джон Дали.