Целта на конференцията „Здравословно бъдеще за Европа: здравословно хранене при децата“, която се провежда в София днес, е да бъдат очертани като основните приоритети за общите действия на ЕС за ограничаване затлъстяването при децата, ролята на здравословното хранене при превенция на хроничните болести и прилагане на най-добрите практики при осигуряване на храненето за децата. Това каза на пресконференция “Най-лесния избор е здравословният”, директорът на “Обществено здраве, странознание и управление на кризи”, Главна дирекция здравеопазване в ЕК Джон Райън.
Той поясни, че в рамките на българското председателство ще бъде приета директивата за аудиовизуални медии, която ще заложи изисквания към рекламата и маркетинга на храни, предназначени за деца. Реформулирането на храните също е сред приоритетите на ЕК и от изключителна важност е мониторинга на процеса на подобряване състава на храните.
„Днес ще коментираме много въпроси като започнем още от периода на бременност, който е изключително важен за хранене на плода. „Това са първите 1000 дни от живота на детето – от зачеването до 3-годишна възраст. Науката има много доказателства, които показват, че храненето на децата в този период оказва влияние не само върху техния нормален растеж и развитие, а и за тяхното метаболитно програмиране“, каза пред медиите националния консултант на Министерството на здравеопазването по „Хранене и диететика“ и началник отдел „Храни и хранене“ при Дирекция „Обществено здраве и здравен риск“ към НЦОЗА проф. Веселка Дулева.
По думите й така на по-късен етап може да се предотвратят или да се намали риска от редица хронични заболявания, които са съществен проблем в целия ЕС – сърдечно-съдови заболявания, диабет и някои злокачествени заболявания.
„Около 30 на сто от децата у нас са с наднормено тегло, а между 12 и 15% от тях са със затлъстяване. Ако сравним обаче нашите данни между 1998 и 2008 година, относителният дял на децата със затлъстяване се е увеличил два пъти, но след 2008 година този висок ръст се задържа, като за някои възрастови групи се наблюдава и обратната тенденция - децата със затлъстяване намаляват. Много често децата със затлъстяване развиват заболявания, характерни за възрастните, например хипертония и диабет тип 2“, каза още проф. Дулева.
„България има разработена Програма за превенция на хроничните незаразни болести, в рамките на която са адресирани всички рискови фактори – нездравословно хранене, тютюнопушене, алкохол. Имаме и подробна нормативна уредба, която регламентира хранителния прием в детски градини и училища. Вярваме, че винаги може да се направи още – да се въздейства върху нагласите на обществото, училището, семейството, да се работи съвместно с всички сектори. Именно затова за нас е важно съвместно да търсим решения с други държави. В това за нас е добавената стойност от сътрудничеството в Европейския съюз”, каза зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева.
Успехът на политиките по превенция зависи пряко и от наличието на храни, които са здравословни и достъпни. По този приоритет здравеопазването и земеделието трябва да работят съвместно.
„Важно е да се продължи разговорът с производители и индустрия относно здравословното хранене при децата. Открити сме за отделен диалог с тях, в рамките на който да идентифицираме решения и да намерим баланс между амбициозни и реалистични цели. Платформа за тези разговори на национално ниво ще бъде и създаденият наскоро в Министерството на здравеопазването съвет по хранене към министъра на здравеопазването“, каза още Начева.
По обявените на конференцията данни, в България е налице трайна тенденция на задържане и намаляване нивото на затлъстяване при 7-годишни момичета. Препоръките на европейско ниво са тези стойности да се задържат до 2020 г., а където може, дори и да се намаляват.
