Чл.-кор. проф. д-р Иван Митов, дмн, е зам-декан и ръководител на катедрата по микробиология на Медицинския факултет на Медицинския университет – София осем години, а от 2016 г- е декан на Медицинския факултет при МУ-София. Председател на Българското дружество по медицинска микробиология, член е на Съюза на учените в България, на Международното дружество по ендотоксини, на Европейското дружество по клинична микробиология и инфекциозни болести (ESCMID), на Биологичната и медикобиологичната комисия при ВАК - от 2004 г., на Научно-учебния съвет на Националния център по заразни и паразитни болести - от 2002, на Факултетния съвет на Медицински Факултет (от 2000 г.) и на Академичния съвет при МУ - София (от 2004 г.). Бил е член на Специализиран съвет по микробиология, вирусология и имунология към ВАК - 1999-2004 и председател на Комисията по медицински науки при Медицински Университет - София - 2004 - 2008 г. Пред Zdrave.net проф. Митов разказа как изглежда университета 100 години след създаването си.
Проф. Митов, как изглежда днес МУ-София? Миналата година университетът отбеляза 100-годишната от създаването си.
В днешно време основната ни задача е обучението на студенти. Преди имахме и големи отговорности в здравната система, защото работехме много тясно с Министерството на здравеопазването. Всички национални консултанти бяха от медицинския факултет. Имаше държавна политика за броя на студентите, които трябва да бъдат обучени, за да задоволят нуждите на страната. Сега бройката на студентите не е свързана така тясно с нуждите на страната, тъй като завършващите имат пълна свобода къде да се реализират – дали в България или в чужбина. Разбира се и по финансови причини е много трудно всички завършващи да остават в България, макар че в последните години има тенденция повечето от тях да се реализират в страната.
Същевременно се твърди, че все повече български лекари избират да работят в чужбина. Какво всъщност се случва?
Действително лекари напускат страната, но и се връщат. От тези, които напускат, много са със специалност. Проблемът на младите лекари, който повлиява на решението им да заминат за чужбина, е затруднението да започнат специализация в страната. Местата по Наредба 1 се лимитират от възможностите на болниците да заплащат специализантските програми, тъй като заплатата им трябва да е равна на две минимални. При този недоимък, с лимитираните бюджети на болниците, обаче местата за специализанти вече са запълнени. Имаме проблеми с тази наредба и по отношение на това, че докторантите и асистентите, които взимаме в университета, не могат едновременно с това и да специализират. И това е много голям проблем, който министерството отказва да реши.
Колко студенти обучавате към момента?
Всяка година по държавна поръчка приемаме 180 студенти, а платено обучение – последната година 20 души. Предните години и повече сме приемали. Това е броят на българските студенти. Но тъй като имаме обучение и на английски език, в последните години приемаме по около 300 души в първи курс. Това са студенти главно от ЕС, които не могат да започнат обучение в собствените си страни заради наложения лимит на медицинските университети. Ние имаме финансова изгода от това, тъй като това ни помага да поддържаме добро ниво на преподавателите. Общо в момента имаме към 3300 студенти.
Желанието ни е държавата да ни помогне за развитие на базата. Ние сме единственият университет без собствена база - Ректоратът е под наем, Деканатът е в „Майчин дом“ и макар че не плащаме там наем, нищо не им пречи да кажат във всеки един момент „напускайте“. Както се получи с Ректората. В края на миналата година здравната каса реши, че трябва да се премести там. В крайна сметка добре, че се смени екипът на министерството и се отказаха. Това показва обаче отношение към нашия университет. Последният екип на акад. Митев разработваше програма за строителство. На мястото на някогашния Студентски стол да се изгради административно-учебен комплекс с лекционни зали и аудитории. Там да се преместят и Ректоратът, и Деканатът, и Факултетът по обществено здраве. Държавата не само не ни помага, но и пречи да построим със собствени средства нашата база. Имаме проект за строеж на студентско общежитие в района около Белодробна болница.
Какво се случи с чуждестранните студенти, които бяха приети без изпит?
Чуждестранните студенти са приемани в българските университети по принцип без изпити. Аз имам 40-годишен стаж в този университет. Преди промените също имахме огромен брой чуждестранни студенти. Никога не са били приемани с изпит. Кандидатстваха по диплома. Това беше един повод да ни атакуват. От тази година започнахме да правим приемни изпити и за тях.
Колко отличници имате в годината на юбилея си?
Трима са носителите на „Златен Хипократ“ тази година. Обикновено отличниците са около 30% от завършващите студенти, тези които са с успех над 5,50. Випуск 2017 е рекордьор по броя на завършващите – 402-ма. 214 са българските студенти. Чуждестранните са 188. Те са от Гърция, Турция, Кипър, Норвегия, Сърбия, Индия, Македония. От чуждестранните 188 студенти 32-ма са отличници. Това е много добър показател. При българските студени от 214 отличниците са 62-ма.
Университетът има договор с 13 университетски болници, в които пращаме студенти за обучение. В тях са и специализантите ни – 562-ма. Отделно, всички специализанти в страната преминават в теоретичните курсове за обучение през нашия университет. Имали сме и до 2000 специализанти през годините през 43 катедри и клинични центрове. Огромна отговорност имаме и за обучението на медицинските специалисти в страната.
Това са нашите основни дейности – обученията на студенти, специализанти в следдипломното обучение, научна работа. В областта на науката МУ-София е на изключително високо ниво. Ние сме съизмерими с БАН и Софийския университет.
Кои са студентите, които ще вземат „Златен Хипократ“?
Катерина Чачева, която специализира в чужбина по програма „Еразъм”, Кристина Чолакова, която е педиатър в Александровска болница и Васил Боянов, който специализира офталмология. Наградата „Златен Хипократ“ се дава от 1971 г. Първият й носител е д-р Светлозар Донев, вторият е проф. Цекомир Воденичаров, декан на ФОЗ, трети е проф. Александър Стойнев, ръководител на катедрата по патофизиология и четвъртият съм аз. Оттогава тази награда се връчва всяка година. Тя се дава за успех, научна дейност и обществена активност.
Вие продължавате да работите като микробиолог?
Катедрата по микробиология в МУ-София е най-добрата в страната. Тук разполагаме със 17 преподаватели, 8 доценти и професори. Имаме и диагностична дейност. Тук е най-добрата лаборатория по анаеробни инфекции. Научната ни дейност е изключително активна. В това отношение имам огромна отговорност да създам такава атмосфера, че да могат хората да се развиват. Не съм спрял да работя и в бъдеще, доколкото ми позволява законът – до 70 години като чл. кор., ще съм член на този колектив.
