Център за компетентност „Персонализирана иновативна медицина (ПЕРИМЕД)” започва своята дейност в Пловдив. Проектът предвижда изграждането на комплекс за медицински иновации, който ще бъде насочен, към формирането на нова съвременна и научноизследователска инфраструктура. Тя ще бъде фокусирана в една от приоритетните области за развитие на научните изследвания на национално и европейски ниво – технологии, свързани със здравето. Това съобщават от Медицинския университет в Пловдив.
Планираните дейности са насочени към пациентите и засягат индустрията за здравословен живот и биотехнологии и персонализираната медицина, касаеща диагностиката и индивидуалната терапия. Научните и изследователски дейности ще бъдат с акцент върху онкологията, онкохематологията, интензивната медицина, иновативните лекарствени носители за прицелна терапия, биоинженерни технологии и биосензори.
„Надявам се, че изграждането на този център ще създаде условия за разгръщането на капацитета на нашите институции и ще открие нови възможности за партньорства в бизнеса. Съвременната формула за бизнеса е пари, наука и иновации. Надяваме се, че този проект ще успее да реализира тази формула. Разработването на нови и значими иновации и научни продукти и тяхното интегриране в съответствие с най-добрите световни стандарти и практика в областта на персонализираната иновативна медицина цели да осигури индивидуална терапия на голям брой пациенти на територията на страната. Персонализираната медицина е едно вълнуващо подмладяване на традиционната медицина. Едно направление, което най-накрая ще даде възможност за всеки пациент да бъде намерено точното лекарство, да бъде дадено в точния момент и да промени тази практика, която беше досега", заяви при представянето на Центъра ректорът на Медицински университет-Пловдив чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев.
Центърът за компетентност „Персонализирана иновативна медицина (ПЕРИМЕД)" е финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Безвъзмездната финансова помощ по Проекта е на обща стойност 23 472 018,71 лева, от които 19 951 215,91 лв. европейско и 3 520 802,80 лв. национално съфинансиране.
Сумата, която ПУ „Паисий Хилендарски" ще получи е в размер на 11 милиона лева, каза по време на стартовата пресконференция на проекта ректорът на университета проф. д-р Запрян Козлуджов. По думите му създаването на този център е от огромно значение, защото тези 11 милиона лева ще послужат за изключително важни промени в научноизследователската структура на учебното заведение.
„Планираме да осъществим реконструкция на съществуващата ни сграда, изцяло обновяване на улица „Костаки Пеев", където в момента е ситуиран нашият технологичен център. Там има няколко лаборатории, които са плод на предходен проект по структурни фондове. Ще доразвием този комплекс. Той ще стане един модерен, научноизследователски технологичен комплекс, в който се предвижда да бъдат изградени още 5нови лаборатории", заяви ректорът на ПУ.
Тези лаборатории ще бъдат оборудвани със съвременна техника.
„Всички изследвания, които се провеждат в тези лаборатории ще бъдат прагматизирани. Целта им е създаването на продукти. Ще има тесни връзки с бизнеса, като основният ефект от тях ще бъде създаването, развитието и укрепването на един иновативен научен комплекс, способен и да се самоиздържа, самоусъвършенства непрекъснато и да търси конкретни технологични приложения на изследванията, които ще се извършват в него", допълни проф. д-р Запрян Козлуджов.
Очакваните резултати от осъществяването на този проект ще бъдат да се изградят осем специализирани лаборатории и обновени две научноизследователски системи със съвременно научно оборудване. Предвижда се реализацията на 12 мащабни иновационни програми, в които ще се включат водещи национални и чуждестранни изследователи. Заслуга за постигнатите до момента добри резултати имат и учените от БАН. Сред тях е и директорът на Института по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов" към академията проф. д-р Росица Николова.
„Основна задача в този проект ще бъде характеристиката на материалите. Ние в това сме силни, в момента Институтът е единственият в БАН, а може би и единственият, който поддържа апаратура, характерна за твърдите кристални материали. Апаратурата, която ще се закупи като част от този център по компетентност от една страна ще е като допълнение на това, което имаме. Но тя ще бъде насочена главно към характеристика на фармацевтични материали, които ще бъдат изследвани и получавани на нови в центъра", каза по време на форума проф. Николова.
Проектът започна да се изпълнява през месец март 2018 година и ще приключи до 30 ноември 2023 година. Участници в него са Медицински университет – Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски" и Институт по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов" към БАН, София.
