От 2 до над 6 млн. лв. ще трябва да инвестират лечебните заведения за болнична помощ само в апаратура по образна диагностика, която трябва да отговори на новите изисквания в стандарта, заложени от МЗ. Отделно мениджърите на болниците трябва да отделят средства за подготовка на площадка за монтаж, лицензионни такси, средства за годишна техническа поддържка, такси за осигуряване на качествен контрол и лъчезащита, както и, разбира се, за заплащане на работещите в отделенията.
Проектонаредбата за стандарта „Образна диагностика“ е публикувана на сайта на ведомството за обществено обсъждане.
В мотивите към нея от Здравното министерство отбелязват, че финансовите средства, необходими за разкриване на нова структура по образна диагностика, са значителни и този процес трябва да се преценява съобразно нуждите на пазара и необходимостта от повече на брой или по-различно ниво диагностични услуги.
„Оценката на една нова инвестиция не е еднопосочна и може да варира в зависимост от планирания обем дейност, нивото на компетентност, както и от сферата, в която ще работи образното звено. Целесъобразно е определянето на конкретните нужди на населението от диагностични процедури по образна диагностика на отделните нива на компетентност, както и окрупняване на диагностичните центрове, така че да могат да извършват повече и в по-голям диапазон образни изследвания, използвайки максимално „машинното” време на скъпите като основна цена, лицензионни такси и поддръжка апарати за образна диагностика“, посочват от ведомството.
Въз основа на приблизителните пазарни цени на апаратурата по образна диагностика и в зависимост от нивото на компетентност от МЗ посочват стойността на необходимите инвестиции на болниците. От там изчисляват максимална сума от приблизително около 2 млн. лв. за апаратурата, нужна на структури от първо ниво на компетентност, още около 3 млн. лв. за второ ниво на компетентност и над 6 млн. лв. – за трето ниво на компетентност.
Здравното министерство дава и приблизителните разходи за персонал, като взема предвид задължителния минимален брой лекари за всяко ниво на компетентност и необходимите финансови средства (ежемесечно) за осигуряване на медицински персонал по нива на компетентност, на база посочените минимални месечни размери на осигурителния доход към момента. Така от МЗ са изчислили, че за отделение по образна диагностика от I ниво на компетентност (1 лекар, който е и началник отделение, 1 старши рентгенов лаборант, 5 рентгенови лаборанти) ще е нужна сумата от 5414 лв.; за отделение от II ниво на компетентност пък (началник отделение, 1 лекар, 1 старши рентгенов лаборант, 8 рентгенови лаборанти) –8528 лв., а за III ниво на компетентност (началник отделение, 4 лекари, 1 старши рентгенов лаборант, 8 рентгенови лаборанти, 1 медицински физик) – 12 476 лв.
Извън финансовата част, от новия проектостандарт са изключени редица стари по вида си образни изследвания, отпаднали от стандартите за добра медицинска практика вече и в България и са включени редица нови техники на изследване.
Предложена е нова класификация на т. нар. високоспециализирани изследвания като компютърна томография и магнитно-резонансна томография на база развитието на специалността и новите очаквани изисквания към времето на изготвяне и формата на представяне на резултатите от образните изследвания.
Регламентирани са изискванията за осъществяване на дейността по медицинската специалност „Образна диагностика“ на всички нива на здравната система в страната –спешна, извънболнична медицинска помощ и болнична помощ. Разглеждат се основните изисквания при организацията на отделните структури, стандартизирането на протоколите на изследване, качествения контрол и механизмите за извършването му. Предвиждат се възможности за осъществяване на дейностите по специалността образна диагностика в лечебни заведения от всичките нива на системата по здравеопазване –първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, спешна медицинска помощ и болнична медицинска помощ. Изчерпателно са определени основните диагностични методи, които трябва да се изпълняват на отделните нива на компетентност на лечебните заведения, съобразно с клиничната дейност, която те са квалифицирани да извършват.
Като нов момент в стандарта се приоритизира изпълнението на образни изследвания по спешност от структури от второ ниво на компетентност, които трябва да организират така работния процес, че да осигурят обслужване за целите на спешност 24 часа в денонощието/365дни в годината.
В проектодокумента за първи път се разширяват правомощията на ръководителя на структурата да организира работния процес с персонал не на база работно време или брой апарати, а въз основа на интензитета на работния процес. „Това се обуславя от една страна от дефицита на кадри в сферата на образната диагностика, а от друга – от факта, че съвременната организация на процесите позволява едновременно анализиране на образи от различни модалности при спазване на всички изисквания за качество и сигурност за пациента“, коментират от МЗ в мотивите към проекта и отбелязват, че този модел на организация на работния процес е икономически по-ефективен и позволява гъвкавост при планирането и изпълняването на отделните процедури съобразно профила на болницата и поетите ангажименти към НЗОК.
За първи път също така се въвеждат максимални срокове за рапортуване за отделните видове образни изследвания, които могат да се адаптират от всяко звено в рамките на определените срокове въз основа на интензитета на работния процес и установените правила за взаимоотношения между заявителите и изпълнителите.
Като нов момент в стандарта се въвеждат и императивни изисквания за стандартизирано архивиране на образите на твърд носител в DICOM формат, което според МЗ ще предотврати използването на изображения под допустимия диагностичен минимум, както и повторението на изследванията поради лошо качество на изображението. За структурите от второ и трето ниво на компетентност се въвежда задължително изискване за организиране на локална система за архивиране (PACS) и възможност за разархивиране и съхранение на медицинската информация, съгласно нормативните изисквания.
Друг нов момент в наредбата са изискванията за оборудване с уредби/бутилки с медицински газове и спешен шкаф за посрещане на усложнения в залите, в които се прилагат високорискови медикаменти като йодни и гадолиниеви контрастни материи.
Какво значи скенер и скениране. Например при скениране на корем се правят 3 или 4 скенирания, като последното е във отделителната фаза на бъбреците, със скениране и на таза/пик. мехур/. Консумативът за скенирането, инжектор със специална спринцофка, която трябвя да е еднократна, струва около 30лв. абокята и др. консумативи 5-6 лв. Касата плаща за едно изследване, което нарича /изследване на скенер/-60лв. Т.Е остава печалба около 20лв. Но скенера има задължителна, абонаментна, поддръжка от инженер- специалист, на заплата. Той- консумира ел. енергия и може да се повреди, като частите му са много по-скъпи, отколкото в белите държави, където е конструиран. Така че, печалбата е символична. И като разделим тази символика между санитарката, лаборантката и доктора се получава, български вариянт на реформата. Т.Е.- не можеш да правиш реформа, след като не си оценил труда им. Т.Е-оценката е 10 пъти по-ниска от реалната. Затова болниците ще фалират, докторите ще бягат навън и реформата няма да се случи никога...
Този стандарт цели закриване на болници. Тази инвестиция е невъзвръщаема. Сметнете по колко образни изследвания се правят месечно, умножете по цените им по каса. Извадете текущите разходи, но не само за заплати и ще видите, че не покрива текущите разходи.
Да направим проста сметка на заплатите. За трето ниво изискванията са 15 души персонал. Тук не включват санитари, чистачи, регистратори, секретарки, охрана и др. Заплати на 15 души - 12476 лева. О тях за осигуровки отиват 4990 лв. Остават 7485 и като го разделим на 15 души се получава чисто 499 лева заплата. Браво!