Неделя, 15 Юли 2018
25
ноем
 

Прицелната медицина със 70% ръст до пет години

Петък, 25 Ноември 2016 | 15:08:25 Полина Тодорова


Медицинската и фармацевтична общност очакват близо 70% ръст в броя на лекарствените продукти за персонализирана медицина през следващите пет години. Инвестициите в тази област ще се увеличат с 33%. Данните бяха съобщени на Третата национална конференция по персонализирана медицина, проведена в София.

Персонализираната медицина  е иновативен подход в съвременната медицина, който се основава на вземане на информирано решение за избора на терапия, базирано на индивидуалните характеристики, най-вече генетични, на всеки конкретен пациент и неговото заболяване. Тя се основава на опита и наблюдението, че пациенти с една и съща диагноза реагират на едно и също лечение по различен начин.

Към днешна дата у нас са регистрирани над 20 лекарствени продукта за таргетна терапия, като те се увеличават ежегодно.

„Няма съмнение, че възможностите, които разкрива най-правилното лечение в най-подходящото време за всеки отделен пациент, са огромни. Със сигурност този подход ще се отрази позитивно върху разходите за здравеопазване, както и на създаването на нормативна уредба, гарантираща по-прецизна диагностика, по-добро лечение и по-активна профилактика“, посочи по време на форума председателят на Българския лекарския съюз д-р Венцислав Грозев. „Много скоро със съответната прецизност ще предвиждаме вероятните биологични отклонения във всеки от нас, което ще даде и възможност за създаване профилактични програми не само за групи хора, но и за отделния човек“, допълни той.

„Таргетната терапия категорично трябва да присъства в България“, заяви от своя страна директорът на „АстраЗенека България“ Зоя Паунова. В подкрепа на ефикасността на този тип лечение тя цитира данни от проведено проучване във Великобритания, според което смъртността при лечението на рак на белия дроб е намаляла с 37% благодарение на въвеждането на таргетната терапия.

70% от инвестициите на бизнеса у нас биват влагани в клинични проучвания, като ежегодно сумата възлиза на 450 милиона лв., съобщи още Паунова. Проведените през 2015 година клинични проучвания у нас са близо 500, като само преди шест години те са били близо двойно по-малко.

Паунова акцентира на голямата роля на индустрията за подкрепа на новите терапии и даде за пример факта, че през последните 5-6 години фармабизнесът е финансирал генетичните изследвания, които по думите й следва да се поемат от публичните фондове.

„Персонализираната медицина ни извежда в съвсем друга орбита, а резултатите са видими всеки ден“, отбеляза експертът по лекарствена политика и бивш директор на ИАЛ д-р Борислав Борисов. „Помните какво беше преди години да ти поставят диагноза левкемия, как изглеждаха тези хора, при какви условия се лекуваха“, обърна се той към участниците във форума в коментар за напредъка в тази област на медицината.

Д-р Борисов посочи още, че по отношение на успеха на клинични изпитвания сме изпреварили над  три пъти ръста на БВП на страната.

„Преминаването към персонализирана медицина вече е в ход. Към днешна дата основният ни фокус е пътят за вграждане на геномни технологии в клиничните практики, подпомагане на здравната система за внедряване на най-модерните практики в света по отношение на геномната медицина. За да се гарантира тази трансформация и да се привлекат нужните ресурси, е необходимо разширяване на инициативата и тя да обхване по-широк кръг заинтересовани лица и да се приложи във всички сфери“, заяви д-р Явор Дренски, председател на УС на БАПЕМЕД.

Участниците във форума се обединиха в мнението, че персонализираната медицина трябва да намери своето място в националната здравна стратегия. Те обаче бяха категорични, че задължително условие за развитието на таргетните терапии е електронното здравеопазване и по-конкретно електронното здравно досие, което ще даде възможност за пълноценно проследяване на пациентите. Друг проблем, който те обособиха като пречка, е липсата на данни за съпътстващата диагностика в информационните системи на лечебните заведения и съответно предписаните прицелни терапии и тяхното приложение.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
Zw9F


Още новини
Само, ако бъда принуден, мога да напусна България
15.07.2018 08:09:02 Надежда Ненова

Само, ако бъда принуден, мога да напусна България

Д-р Куртев е на 37 г. Завършва медицина в МУ-София. Взема специалност по кардиология през 201 ...

48 нови лекарства включени в Позитивния списък през 2017 г.
14.07.2018 12:05:27

48 нови лекарства включени в Позитивния списък през 2017 г.

През изминалата година в Позитивния лекарствен списък са включени 48 нови лекарствени продукти, к ...




Актуална тема
Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства
20.04.2018 17:32:03 Полина Тодорова

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства

Националният рамков договор вече е факт. Въпреки заявката за по-добрите условия, в които ще работ ...

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи
07.04.2018 14:19:32 Надежда Ненова

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи

Два големи проблема се очертават пред България в контекста на универсалното здравно покритие. Тов ...

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала
19.12.2017 16:11:09 Ирина Пекарева

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала

Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. вече е неоспорим юридически факт. ...

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?
13.11.2017 14:15:45 Полина Тодорова

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?

От години представители на различни здравни професии настояват за свои законово представени и рег ...