Сряда, 24 Януари 2018
04
ноем
3
 

Масов скрининг за хепатит С иска проф. Крум Кацаров

Такъв е нужен и за рак на дебелото черво, смята специалистът

Събота, 04 Ноември 2017 | 11:29:25


От половин до два процента от населението в света страдат от хепатит C, но повечето от тях не го знаят. Това каза началникът на Клиниката по гастроентерология във ВМА проф. Крум Кацаров  пред БНТ. По думите му това се дължи на две причини.

„Първата е, че до 1994 година практически не се изследваха прелятите кръвни и биологични продукти, което е основния път на заразяване, и затова имаме много голяма вълна, която стои и до днес. Има определени големи групи, поради спецификата на поведението им. Това са наркозависимите, при които процентът е доста голям, пациенти, при които има чести манипулации като тези, които са на хемодиализа. Имаме една основа на айсберга, която не виждаме, и малък връх, който виждаме, но който в повечето случаи се е появявил случайно“, каза проф. Кацаров.

Той допълни, че едва в 5% от случаите има симпоматични прояви на болестта. „При появата на симптоматик, вирусът на хепатит C вече е увредил черния дроб. Затова и толкова настояваме за национална скринингова програма. Освен причина за смърт, хепатит С причинява и инваидизация, а оттам - големи загуби на държавата. Той е основната причина за хронични заболявания, водещи до трансплантация“, каза проф. Кацаров.

„Ако изследването за хепатит C влезе в годишния пакет за прегледи, ще направим широк скрининг със сравнително малко пари. Друг вариант е да изследваме определен ензим, който дава сигнали и за други чернодробни заболявания. Дружеството по гастроентерология, както и Българската асоциация за изучаване на черния дроб и Сдружението на общопрактикуващите лекари обсъдихме в началото на октомври едно предложение, което ще внесем до министъра и НЗОК, за да започне да се изследва този показател задължително“, поясни проф. Кацаров.

По думите му изследванията за хепатит C ще струват между 5 и 7 милиона лева на държавата годишно. „Това е една проста, бакалска сметка. Влагайки тези пари, по-скоро бихме ги спестили в перспектива. Достъпът до лечение на хепатит C в България е отличен“, подчерта той.

Порф. Кацаров каза още, че в момента успеваемостта на лечението е над 95% и има вече излекувани над 800 човека в България. Лечението протича между 8 и 12 седмици, но общата тенденция е да слиза на 8 седмици. Не изисква хоспитализация и по време на провеждането му пациентите са напълно работоспособни.

Проф. Кацаров подчерта, че е нужен скриниг и за друг бич на съвременното общество - ракът на дебелото черво. „В повече страни има скринигови програми, които се провеждат, когато е налице генетична обремененост, без симпотматика. Когато се появи симптоматика на рак на дебелото черво, болестта е в напреднал стадий - има неопределени болки в корема, наршуен ритъм на дефекация, кървене. Нужно е да се направи колоноскопия или да се проведат рентгенови изследвания. Те са напълно достъпни и се поемат от Здравната каса“, каза още той.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
18kD

Един ОПЛ на 33 04.11.2017 14:25:19

Не че го играя адвокат на Кацаров, но в случая е абсолютно прав. Трябват да се отделят пари за ранно откриване. Идиотско е да даваме милиони за най-новите терапии и да нямаме скрининг за Хеп В и С. Що се отнася до Баретовия хранопровод, то в практиката ми от 2000 пациента нямам нито един такъв случай, докато тези с В и С хепатит са поне 15.

crocodile 04.11.2017 13:15:41

Странно нещо са това лекарите в България! Лобират само за това, от което има финансов дивидент, а не това което изисква добрата медицинска практика! Като пример: пациентите с хранопровод на Барет в България са в пъти в повече от тези с хепатити С. В същото време за разлика от Западна Европа и САЩ, в България няма установена програма и скрининг на подобни пациенти: при новоустановени случаи гастроскопия след 6 седмици, при установени такива, контролни гастроскопии с биопсии през 2 или 3 години, гледане на дисплазията на мукозата задължително от 2ма патоанатоми и т.н. Този и други подобни примери показват защо клиничнта медицина е пазарно ориентирана, а не съобразно критериите на добрата медицинска практика! Заради такива като този, Владимиров и тем подобни, много млади лекари търсят реализация в чужбина! Кацаров и компания произвеждат себеподобни, а не истински клиницисти!

aligator 04.11.2017 22:23:40

Странно нещо са пациентите-използвачи у нас.С вноска за Трабант искат да си купят Мерцедес.И не искат да проумеят ,че няма да стане. Ще проумеят по трудния начин! Някои ше го проумеят във вечните ловни полета!


Още новини
И областите Стара Загора и Видин в грипна епидемия от днес
24.01.2018 09:31:30

И областите Стара Загора и Видин в грипна епидемия от днес

На територията на областите Видин и Стара Загора се обявява грипна епидемия от днес, 24-ти януари ...

От печата: Грижата за онкоболни, местенето на МЗ, 24-часовото разположение на джипитата
24.01.2018 09:04:56

От печата: Грижата за онкоболни, местенето на МЗ, 24-часовото разположение на джипитата

„У нас онкоболните в терминален стадий продължават да не получават адекватни грижи, а плахи ...




Актуална тема
Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала
19.12.2017 16:11:09 Ирина Пекарева

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала

Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. вече е неоспорим юридически факт. ...

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?
13.11.2017 14:15:45 Полина Тодорова

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?

От години представители на различни здравни професии настояват за свои законово представени и рег ...

Бремето на лимитите остава да виси над болниците
26.09.2017 17:59:27 Полина Тодорова

Бремето на лимитите остава да виси над болниците

НЗОК за пореден път съвсем ясно отхвърли възможността извършената от лечебните заведения надлимит ...

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса
27.07.2017 17:26:44 Полина Тодорова

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, с ...