Вторник, 16 Януари 2018
24
февр
 

Директорът на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” д-р Дечо Дечев:

Има генерално противоречие между политиката на лимити на болниците и модела на здравеопазването

Москов имаше добри идеи, но не ги реализира по правилен начин

Петък, 24 Февруари 2017 | 15:08:25 Полина Тодорова


От вече няколко седмици д-р Дечо Дечев се завърна начело на управлението на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Това стана още в първите дни от мандата на служебния министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев, който го определи за един от успешните директори на лечебни заведения. Попитахме го не само в какво състояние заварва болницата, която ще управлява отново, но и какво е мнението му за състоянието на здравната система, изправена пред поредните промени.

Д-р Дечев, какво е финансовото състояние на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, след като се върнахте отново начело й и действително ли болницата е натрупала 16 милиона лева задължения, както съобщи министър Семерджиев?

Числата, които изнесе д-р Семерджиев, са коректни. Общата задлъжнялост на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“  е над 16 милиона лева. По другите показатели също има повод за притеснение. В момента извършваме детайлна проверка за причините, които са довели до това състояние и скоро ще бъдем готови с резултатите от нея. В общата сума е калкулирано и едно задължение на болницата за кредит в размер на 9,5 милиона, който беше изтеглен за апаратура за лъчехирургия, така че трябва да се отчита и този кредит, който болницата ще изплаща за дългогодишен период. За мен обаче по-притеснителното е, че отделни клиники и отделения, които до преди две години са били с трайно положителни резултати, в момента не са с такива показатели. На практика болницата завършва с 1,5 млн. лв. печалба за миналата година, а не 2,5 млн. лв., както е посочено в отчета, тоест там има разминаване. Този резултат обаче е формиран от дейността на клиники и отделения, които работят без лимит към здравната каса – тоест, тези, които работят онкология. Ако сравним резултатa на действащите структури към края на 2014 година и вземем същите структури към края на 2016 г., то той е отрицателен. Тоест, прирастът, който има, е на база тези клиники, които бяха разкрити в последните месеци на предишното ми управление и през този двегодишен период са работили добре. За останалите резултатът е отрицателен.

Означава ли това, че по време на вашето отсъствие болницата е ръководена зле?

В никакъв случай не бих казал това. Просто трябва да отчетем една от „реформите“ на г-н Москов, а именно лимитите, които бяха поставени на болничните заведения. Това е обективният резултат. Оттук натам всеки може да говори позитивно или негативно доколко е имало реформа или не. Аз говоря за обективни резултати в „Св. Иван Рилски“ от налагането на лимитите. За тези звена, които работят в състояние на лимит, това нововъведение доведе до негативни резултати, категорично. Неплатената надлимитна дейност на нашата болница е в порядъка на 250 000 лв., коeто е една много сериозна сума – на практика тя представлява 50% от работните заплати за един месец. Ако те се платят, това ще е от полза. Другото нещо, което според мен повлия изключително негативно, е това, че не се позволява, ако в даден месец не си изчерпил лимита, неизразходваната да бъде прехвърлена към друг. Например нашата болница е била в такова положение през януари, очертава се и за февруари, но за сметка на това има месеци, през които отделни клиники са много по-натоварени, защото има заболявания с ръст в отделни периоди. В същото време, най-вероятно през март и април лимитът няма да стигне, а ще имаме месеци с неизразходван ресурс. Затова мисля, че ще бъде изключително правилно и полезно за болниците, ако се разреши този лимит да е на тримесечна база, а не на едномесечна.

Тримесечни бюджети на болниците са една от темите, по които настоява и БЛС в контекста на предстоящия рамков договор…

Напълно подкрепям тази стъпка и мисля, че за разлика от предишни периоди това ръководство би проявило разум във фазата на преговорите и би приело такова предложение.

Трябва ли лимитите да отпаднат напълно?

Има генерално противоречие между политиката на лимитите на болниците и моделът, при който съществува нашето здравеопазване, който е на база търговски дружество. Когато си определил, че благосъстоянието на една болница зависи от обема на дейността, която тя извършва, и в същото време приемаш мярка, която е тотално противоположна на този модел и поставяш лимит върху дейността на дружеството, това е в пълно противоречие. От друга страна, начинът на формиране на бюджета на НЗОК, който е фиксиран за дадена дейност – в случая за болнична, обуславя наличието на някаква регулация в дейностите. Няма да открием топлата вода, когато кажем, че много голяма част от тези дейности биха могли да се извършват в извънболничната помощ, с което да се освободи ресурс за болничната. Мисля, че в тази посока трябваше да отидат нещата. За дейности на отделения, които имат много онкоболни като пациенти, също трябва да има някакви облекчения на лимитите, защото пациентът отива първо например в една клиника с оперативна дейност и след това се насочва към онкологията. Така, когато се поставя първо диагнозата, той би попаднал в ситуация на листа на чакащите и това да влоши неговото състояние, ако той е принуден да чака.

На фона на ограниченията за болниците обаче лимити за лекарствата няма…

Там традиционно няма лимит. Въпреки широкопрокламираните действия, които бяха извършени по отношение на отстъпката, която дават фирмите, на практика според мен това беше една договорка с т. нар. иновативни компании, чиито продукти са изключително скъпи и за които не е проблем да понижат цените си с 10%. Срещу това обаче те успяха да си извоюват значително по-голям обем. Тоест, пазарлъкът накратко е бил – вие ще си понижите цените с 10%, а пък ние ще ви гарантираме с 25-30% по-голям оборот, с което ще си компенсирате тази отстъпка. Резултатите от 2016 г. го доказват – въпреки намалението на цените на оригиналните медикаменти, в края на краищата касата отново е в преразход по перото „лекарства“ и то с много сериозни суми. Така че въпреки PR-а, който се направи с прослувото намаление на цените, реално излиза, че разходите се повишават. Да не говорим за абсолютната абдикация върху контрола на цените на лекарствата извън позитивния лекарствен списък, където също бе направен жест към същите производители – там се увеличиха драстично цените на лекарствата, които не са по медицинско предписание.

Какво е решението за овладяването на непрекъснатия ръст на разходите за медикаменти?

Във всеки случай разходите за лекарства ще се увеличават  - това няма как да се избегне. Ако видим страни с подобен брой население като нашето, има възможности в близките пет години тези разходи да се увеличат с 50%. Притеснителното при нас обаче е, че огромна част от бюджета на касата се дава за т. нар. иновативни лекарства, а не за генерични такива. Когато една държава иска да осигури качествено медикаментозно лечение при колкото може по-нисък разход, тя винаги тръгва от позиция на т. нар. прогенерична политика – при нас това не се случва от години, а всъщност е пътят, по който трябва да се върви за оптимизиране на разходите. Аз не казвам, че това не се случва само през последните две години, но те бяха периодът, през който не само се получи един стабилен тренд, но се и увеличи процентът на оригиналните медикаменти.

Когато говорим за оптимизиране на разходите, какви са сметките от въвеждането на пръстовия идентификатор в „Св. Иван Рилски“?

Там е пределно ясно, че ефективност не може да се търси. Просто се изпълни едно желание на определена кооперативна група, която искаше да реализира бизнес интереси и го постигна. Чисто от финансова гледна точка доказателствата са повече от ясни, че няма финансов ефект. От чисто медицинска гледна точка ефектът е точно обратният, защото на практика приемът на пациентите се забави, както и тяхното изписване. Тоест, бюрокрацията се увеличи, за сметка на един отрицателен финансов резултат, тъй като и инвестицията за купуването на тези устройства не е малка.

Ще търсите ли обезщетение за купуването им, ако ВАС отмени окончателно тази система за регистрация в болниците, каквато възможност обяви НЗОК?

Не, аз не мисля, че трябва да се отива в точно противоположната посока. По същата причина би трябвало да търсим и обезщетение за четците за личните карти. Там е същият ефект и аз мисля, че навремето това определи негативизма на г-н Москов към мен, защото показах, че системата не работи и много лесно се пробива. Ако ние искаме реален контрол, за мен много по-ефективно като решение и предполагам ще изисква и много по-малък финансов ресурс, е всяко здравноосигурено лице на даден период от време, например на три месеца, да получава известие от НЗОК какви дейности е платила касата за него –  за лекарства, за дейностите по време на болничния престой, ако е бил хоспитализиран и т.н. Така всяко едно здравноосигурено лице ще може обективно да получи информация  и какво е заплатила на негово има здравната каса и при несъответствие, ще има телефони, на които да се подаде сигнал. Така според мен контролът ще е много по-ефективен и разходите биха се намалили.  

Очевидно е, че когато говорим за контрол и други нужни на система механизми, вие имахте доста различно мнение от предишния здравен министър. Има ли  все пак някакви мерки, предприети от д-р Петър Москов, които одобрявате?

Има много положителни неща. Аз съм бил критик не за това какво прави г-н Москов, а за това как го прави. В много от идеите имаше заложена рационалност,  но грешката беше по начина, по който тръгна да ги реализира.

Какво по-конкретно имате предвид?

Ако започнем от причината, която той изтъкна за моето отстраняване – обединяването на 9-те болници в карето около „Александровска” – чисто като намерение винаги съм го подкрепял. Начинът, по който го реализира обаче, беше грешен. В неговото съзнание начинът беше да се обединят едни обществени поръчки, които да отидат при определените доставчици. За мен правилният път беше по медицински показатели, а не икономическите – тоест, всички дейности, които се дублират в тези болници, да се рационализират. Защо трябва да имаме няколко звена с дублираща се дейност, след като може да направим едно, което да работи максимално добре. Давам пример – хемодиализа има в „Св. Иван Рилски“, има във ВМА, има в „Александровска“ болница, на 200 метра от „Пирогов“ има, дадоха разрешение на една частна болница, намираща се на пет метра от нашата. Всички те не са натоварени на повече от 50%. Какво пречи да се направи едно общо звено, което да бъде натоварено максимално, ще бъде с по-добра апаратура и с кадри ще бъде обезпечено...?
След това, напълно подкрепям идеята, търсейки приходи за сектор здравеопазване, ценово да се натоварят такива стоки и изделия, за които има обществен консенсус, че вредят, но отново не по начина, по който го направи г-н Москов. Защо за концентрираните алкохолни напитки и цигарите, за които в цял свят е доказано, че не са полезните неща за човешкото здраве – точно там не бяха предвидени никакви действия за повишаване на цените и част от нея да влиза в бюджета на НЗОК? Там нямаше никакви действия по разбираеми причини. Друго нещо, в което го подкрепям, е т.нар. комплексно лечение – тоест, дейността на една болница да се формира от взаимно допълващите се структури в нея, а не всички да ориентират към дадени клинични пътеки, защото тази година те се заплатени по-добре. Здравната карта – там също има категорична подкрепа като идея, но не и за начина, по който я реализира. Неговата идея беше едва ли не да я превърне на „Солунска митница”, през която той определя кой ще влезе и кой не според това как се представя. Може ли при положение, че правиш здравна карта, да дадеш, по негови думи, над 80 нови разрешителни за дейност? В най-натоварените региони – Пловдив, Пазарджик, там се разкриха грамадански болници, с които тепърва ще видим какво се случва. Другото положително нещо – разделянето на пакетите услуги - рано или късно ние ще стигнем до това, че трябва да има ниво на заплащане, тоест с дадения процент на осигуровка да се покрива определено ниво на лечение, но не всичко. Той тръгна да разделя дейностите, а според мен правилният път беше във всяко едно заболяване да има ниво, което е гарантирано, и друго, за което ще трябва да се заплати допълнително или да се покрие чрез допълнителен фонд. Всичките тези неща пробиват качествените идеи, в които повтарям, че имаше смисъл, въпреки че ме определяте за негов противник. Вратата за тях обаче се отвори и за тях може да се изгради правилната политика.

На фона на добрите, но зле реализирани идеи на Москов, как ще определите първите действия на д-р Илко Семерджиев като министър?

Проблемът е, че той за много кратко време трябва да направи много неща. Въпреки че виждам големите упреци, че веднага тръгнал да кадрува, според мен това кадруване беше абсолютно наложително, не говоря за мен самия. Не можеш да държиш директори на болници, които години наред буквално унищожават финансово болниците си.

Визирате вече бившия директор на „Пирогов” проф. Стоян Миланов?

Говоря за всичките болници, ако видите списъка на задълженията на едни болници, те са ясни – и „Пирогов”, и „Александровска”, и пловдивската, и варненската.... Те са видни, никой не го крие. Без да персонализирам вина, явно е, че тези екипи не могат да се справят – нека да се пробва с други екипи и да се види дали те може да се справят. Всички помнят, че „Пирогов” имаше друго финансово състояние, когато беше друг управител на тази болница – проф. Раденовски.

Предстоят избори, съществува възможност да видим Петър Москов отново начело на здравната политика. Имате ли притеснения в тази насока?

Никой не е чул от мен през тези две години, че аз съм бил против това да бъда сменен. Аз бях против начина, по който бях сменен и против това, че беше извадена една причина за моята смяна, която нямаше нищо общо с реалността. Разбира се, че всеки един министър след като е собственик на дадена болница, има право да си определи екипа, който да я ръководи, но това би трябвало да става на база обективни критерии и за мен обективният критерий е начинът, по който се развива една болница. Ако тя се развива добре и ако аз бях човекът, който трябваше да взима решения - дали някой ми е симпатичен или не, дали ме е критикувал или не, това ще е последното нещо, което ще даде отражение дали той да бъде сменен или не. От друга страна, той може да ми е най-големият приятел, но ако не ръководи както трябва лечебното заведение, бих го сменил. Ако г-н Москов си направи равносметка, ще види, че по всичките неща, по които имаше опоненти, включително и аз, в края на краищата опонентите му се оказаха прави. Така че с един обективен анализ, още повече за политик, защото той е политик, би трябвало да си извади съответните изводи.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
SCnv


Още новини
Три години затвор за лекар заради смъртта на бебе
16.01.2018 15:17:35

Три години затвор за лекар заради смъртта на бебе

Варненски акушер-гинеколог, който беше предаден на съд по обвинителен акт на Окръжната прокуратур ...

Д-р Болтаджиев: Лимитите са едно от нещата, които възпрепятстват здравеопазването
16.01.2018 14:38:28 Полина Тодорова

Д-р Болтаджиев: Лимитите са едно от нещата, които възпрепятстват здравеопазването

Лимитите са едно от нещата, които възпрепятстват здравеопазването. Това заяви пред Zdrave.net пре ...




Актуална тема
Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала
19.12.2017 16:11:09 Ирина Пекарева

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала

Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. вече е неоспорим юридически факт. ...

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?
13.11.2017 14:15:45 Полина Тодорова

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?

От години представители на различни здравни професии настояват за свои законово представени и рег ...

Бремето на лимитите остава да виси над болниците
26.09.2017 17:59:27 Полина Тодорова

Бремето на лимитите остава да виси над болниците

НЗОК за пореден път съвсем ясно отхвърли възможността извършената от лечебните заведения надлимит ...

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса
27.07.2017 17:26:44 Полина Тодорова

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, с ...