Сряда, 17 Януари 2018
29
юни
 

Из вестниците: Решение на КС за здравната карта, спешна помощ, фармацевтични спонсорства

Сряда, 29 Юни 2016 | 15:08:25


Вчерашното решение на Конституционния съд по отношение на текстовете от ЗЛЗ, свързани със здравната карта, очаквано привлича медийното внимание. „Конституционният съд пусна националната здравна карта, подготвена от екипа на министър Петър Москов. Топюристите отказаха да отменят два текста от Закона за лечебните заведения, чието заличаване щеше да обезсмисли здравната карта“, пише днес „24 часа“.

„57 депутати от опозицията атакуваха правото на здравноосигурителната каса да избира партньорите си спрямо потребностите, установени в картата, и да сключва договори с болници по критерии, определени от МС. Другият оспорен текст задължава нови инвеститори или болници, планиращи нови дейности, да искат разрешение от здравното министерство, което ще преценява според здравната карта“, припомня изданието и информира: „Съдиите изтъкват, че здравето на хората е публично благо. Те отхвърлят твърденията на опозиционните депутати, че с въпросните промени се ограничава правото на свободна стопанска инициатива.

„Свободният пазар не е в състояние сам да разреши противоречията между интересите на изпълнителите на медицински дейности и държавата, която е длъжна да провежда национална здравна политика с ограничен публичен финансов ресурс. Лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението и разходването на наличните средства в провеждането на здравната политика“, пише в решението.“

Ежедневникът съобщава още, че конституционните съдии са категорични, че икономическата свобода не е абсолютна и отстъпва пред необходимостта да се осигури приоритетната цел в здравеопазването - гарантиране на живота и закрила на здравето на гражданите. „Държавната интервенция тук е не само конституционно търпима, тя е обществено потребна и социално оправдана от легитимната цел на закона. Освен това предвидената в закона възможност за държавна намеса е ограничена във времето и пространството - националната здравна карта може да се актуализира и не създава ограничения за инвестиции в областите, в които потребностите от здравни услуги не са задоволени“, мотивират се съдиите, допълва вестникът.

Другото събитие от сектора, което фокусира вниманието на вестниците, е пресконференцията на шефа на столичния ЦСМП д-р Георги Гелев. „Между 30 и 40 екипа на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в София обслужват до 500 случая на денонощие.

От началото на годината до 20 юни в столицата е имало 71 хил. повиквания, а 18 170 пациенти са били хоспитализирани, 1361 от тях - в частни болници. Това представлява 7,5% от всички хоспитализирани пациенти за периода, сочи справка, направена заради засиленото общественото внимание към частните лечебни заведения. От нея става ясно, че в близо половината от тези случаи - 676, пациентите не са били хоспитализирани в най-близкото лечебно заведение, съобщи директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в столицата д-р Георги Гелев“, пише „Труд“ и допълва: „14 служители там са били наказани за нарушения, посочи още той. Най-много са санкционираните за това, че са карали пациенти отдалеч в "Сити клиник" и ортопедичната болница "Витоша". Според д-р Гелев обаче няма данни за сключени договори между лекари от Спешната помощ и лечебни заведения.“

Ежедневникът отбелязва още, че в ЦСМП в столицата не достигат 105 лекари и между 50 и 60 медицински сестри. „При подобни непривлекателни условия на работа до няколко години няма да има кой да работи, предупреди директорът на спешното в София“, пише изданието.

„Телеграф“ коментира това така: „Глад за кадри тресе столичната Спешна помощ. Един от най-големите страхове на всеки човек в България е, че ако му стане нещо на улицата, е много възможно да си умре там, защото просто не се знае кога ще дойде линейката. Рядко обаче поглеждаме казуса от страна на лекарите, които, ако не се клонират, просто не могат да си свършат работата качествено и навреме. На смяна работят 30 екипа. Всъщност в столицата има нужда от 45, а по стандартите на ЕС екипите трябва да са 60. На фона на тази доста обезпокоителна статистика настъпват летните месеци, в които дори лекарите и медицинските сестри от Спешна помощ излизат в отпуска. Така в най-големите жеги, в които млади и стари припадат по улиците като зрели круши, екипите, които ще се отзовават на сигнали, ще са не повече от 25. Да кажем, че с лекото повишение в заплатите може и някога екипите да станат повече. Но има и друго - за медиците в Спешна помощ се сещаме единствено и само когато закъсняват или когато ги бият. Ако поне веднъж благодарим и на тях, че животът ни е спасен, мотивацията им да ни помагат ще скочи.“

Ежедневниците се спират и на оповестеното вчера от ARPharM. „Фармацевтични компании са спонсорирали български лекари с 21 млн. лева през 2015 година за участието им в медицински конгреси, лекции и консултации, съобщи сайтът Медиапул. Прякото подпомагане към лекари е в размер на 14 млн. лева, а 7 млн. лева са отишли в различни здравни организации, в това число медицински дружества по определени специалности, професионални организации, болници. Още 150 млн. лева са отишли при лекарите от клинични изпитвания. Това показват предварителните данни от предстоящото първо оповестяване на спонсорствата на фармацевтичната индустрия към медицинското съсловие“, четем в „Стандарт“.

„По информация от компаниите 60% от спонсорираните от тях лекари са дали съгласието си имената им да бъдат огласени. Около една трета, или 10 000 от близо 30 000 лекари, у нас са били подпомогнати по един или друг начин от фармацевтичната индустрия, става ясно от данните. На публикуване подлежат трите имена на лекаря, специалността му и сумата на спонсорството, но не и дестинацията и събитието, което е посетил. Официалните форми на спонсорство, които подлежат на оповестяване, са поемане на разходите за регистрационни такси, път и престой на международни медицински конгреси, хонорари за изнасянето на лекции, за консултации, както и участието в клинични изпитвания. Според всички действащи морално-етични кодекси спонсорството на фармацевтичните компании е безвъзмездно и няма обвързване с изписването на конкретно лекарство от страна на лекарите, но неофициално лекари и фармацевти свидетелстват за неетични практики“, пише още вестникът.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
1945


Още новини
От касата твърдят, че решението на ВАС нямало правни последици за тях
16.01.2018 17:28:59

От касата твърдят, че решението на ВАС нямало правни последици за тях

И здравната каса реагира на новината, че Върховният административен съд е обявил наложените о ...

БЛС: Болниците могат да търсят дължимото след решението на ВАС
16.01.2018 16:10:10

БЛС: Болниците могат да търсят дължимото след решението на ВАС

Изпълнителите на медицински услуги са в правото си да търсят дължимите им суми, включително и отг ...




Актуална тема
Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала
19.12.2017 16:11:09 Ирина Пекарева

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала

Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. вече е неоспорим юридически факт. ...

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?
13.11.2017 14:15:45 Полина Тодорова

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?

От години представители на различни здравни професии настояват за свои законово представени и рег ...

Бремето на лимитите остава да виси над болниците
26.09.2017 17:59:27 Полина Тодорова

Бремето на лимитите остава да виси над болниците

НЗОК за пореден път съвсем ясно отхвърли възможността извършената от лечебните заведения надлимит ...

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса
27.07.2017 17:26:44 Полина Тодорова

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, с ...