Четвъртък, 18 Януари 2018
03
юни
 

Из вестниците: Лекуваме се в Израел и Германия, у нас пък идват руснаци, македонци и германци

Петък, 03 Юни 2016 | 15:08:25


„Руснаци, македонци и германци съчетават почивката на морето у нас със здравен туризъм. В същото време българите, търсещи лечение в чужбина, се доверяват най вече немското и израелското здравеопазване. Това показват данни, предоставени по искане на „Монитор“ от НЗОК и Българския съюз по балнеология“, съобщава днес изданието.

Според публикацията, руснаци и македонци идват у нас освен за зъболекарски услуги, също и да ползват балнео-, спа и козметични процедури. „10 на сто от чужденците, търсещи лек за болежките си в България, са от Русия, Македония и Сърбия, по 5% са тези от Германия, Гърция, Румъния и Турция“, информира вестникът.

„За лечение на зрителни проблеми чужденците предпочитат Варна и Бургас, където вече има няколко добре оборудвани частни офталмологични клиники. За зъболекарски услуги обаче малцина от тях се доверяват на български дентални клиники. Те

предварително запазват часове в частна клиника за естетична стоматология и дентална имплантология, която се намира в курорта Св. св. Константин и Елена. Тя е дъщерно дружество на швейцарска голяма болница. Независимо че цените в нея са високи за българи, за германците например те са наполовина по-ниски - имплант без коронка струва между 1213 и 1271 лева. Естетична коронка - самостоятелна и прикачена като мост, струва съответно 626 и 685 лева. Лечението на канал излиза 165 - 180 лева. За да изваят красиви усмивки, те остават една - две седмици на море, колкото ще е необходимо и за приключване на лечението им. За този престой, включително и за стоматологичните услуги, те оставят у нас между 4000 и 10 000 евро. За лечение на зрението чужденците у нас по морето се бъркат между 1200 и 3 500 лева. Операцията на катаракта в зависимост от вида на лещата, варира от 600 лв., ако лещата е мека и с UV-филтър до 1200 лева, ако тя е вътрешноочна“, четем още в ежедневника.

И още: „За разлика от руснаци, македонци, сърби, гърци и румънци, които идват тук за да оправят зъбите и зрението си, и се възползват от балнео и спа, нашенци пътуват на лечение в чужбина при твърде тежки диагнози, предимно редки онкологични заболявания, вродени аномалии при деца и редки заболявания. Българи се лекуват предимно в Германия и Израел, където се предлагат нови терапии, като лечението им се покрива от Националната здравноосигурителна каса.“

Материалът информира също така, че общо 302 заявления е разгледала и одобрила за лечение Здравната каса към момента. От тях 124 са подадени през тази, а 177 са били останали от миналата година.

„Най-често сънародниците ни се лекуват в Германия, в близо 60% от случаите. Диагнозите са злокачествени новообразувания на костите (остеосаркоми, тумори на горната и долна челюст), злокачествени заболявания на кръвта и меланобластоми на оките. Други близо 20 на сто са пътували в Израел за изключително сложни операции на редки заболявания и високодозови химио и лъчетерапии. За трансплантации на костен мозък единични случаи са изпращани в клиники в Белгия и във Франция. Лечението на изпратените през миналата година и второто полугодие на 2014-а в страни от Европейския съюз е струвало на НЗОК 175 млн. лева. Голяма част от тях не са разплатени, покриват се по погасителни планове, договорени между касата и съответната болница, уточни Иванка Кръстева - подуправител на финансово осигурителната ни институция“, пише още „Монитор“.

„Дума“ пък пише, че е възможно средствата за болниците ни тази година да бъдат орязани дори повече от очакваното – с 6-7%, вместо с 3 на сто. „Ако вземем предвид прогнозния разход за юни 139 млн. лв. с увеличението, то дефицитът ще отиде в края на годината на 78 млн. лв. Това казва шефът на Надзорния съвет на НЗОК Кирил Ананиев по време на заседанието от 25 май, става ясно от стенограмата. По думите му има и вариант за по-малък разход, който би намалил дефицита в края на годината на 48-50 млн. лева. "Обаче дали ще можем да покрием този дефицит заедно с евентуалните дефицити в лекарствата, това вече остава под съмнение, защото според мен отиваме на над 100 млн. дефицит", казва Ананиев“, четем във вестника.

„От стенограмата става ясно, че има вероятност парите на болниците да бъдат още орязани в сравнение с м.г., независимо че и хоспитализациите са намалели. Ананиев предлага евентуално по-нататък да бъде преразгледано старо решение за преразпределение на резерва и поне 6 млн. лв. да бъдат намалени от лекарствата и да отидат за болниците, което означава 6-7%, а не 3% намаление на парите на болниците, както бе предвидено“, допълва публикацията.

Няколко издания се спират на договорените вчера увеличения за стипендиите на студентите. „Студентските стипендии ще бъдат увеличени още от втория семестър на новата учебна година, съобщи просветният министър Меглена Кунева. Те вече ще бъдат между 70 и 150 лева, а досега варираха между 50 и 120 лв.“, пише „Стандарт“.

„За някои от студентите обаче увеличението може да дойде и по-рано. Още от самото начало на новата учебна година МОН ще отпусне на всички университети 20 на сто над бюджетите им, които ще бъдат изразходвани целево само за стипендии. Ректорите ще трябва сами да преценят дали да раздадат по-малки суми на повече хора, или да вдигнат парите на най-добрите. Парите са общо около 1 млн. лева и се отпускат от вътрешни резерви на просветното министерство“, пише още изданието.

„Монитор“ пък коментира: „Няма да има евростипендии за студентите по медицина, но пък ще има по-високи държавни стипендии. Или поне това обещаха от МОН. Така от недоволството на студентите все пак имаше някакъв ефект, макар първоначалната им цел - евростипендиите да не са само за определения от МОН списък с приоритетни професионални направления, не беше постигната. Това обаче доведе до по-високи стипендии, които се осигуряват от държавния бюджет. И въпреки всичко - едното не може да се замести с другото. Увеличението на максималната стипендия е 30 лв., от 120 на 150. Така студентите от „неприоритетните специалности” ще могат да получат по 30 лв. отгоре на месец, но няма да имат шанса да взимат още една цяла стипендия от европейските фондове. Но все пак имаше някакъв ефект. Остава да видим дали мерките за стимулиране на приоритетните професионални направления ще дадат резултат. Остава да видим и какво ще измисли държавата така, че студентите по медицина, която се оказа извън списъка с приоритетни професионални направления на МОН, ще искат да работят у нас, а няма да бягат зад граница...“



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
@DBw


Още новини
Време е акушерката да заеме своето място до бременната, при раждането и след това
17.01.2018 17:14:16 Полина Тодорова

Време е акушерката да заеме своето място до бременната, при раждането и след това

„Време е законовите разпоредби да се променят и българската акушерка да заеме своето мя ...

Осъдиха британски хирург, оставил инициалите си върху органи на пациенти
17.01.2018 16:47:09

Осъдиха британски хирург, оставил инициалите си върху органи на пациенти

Коремният хирург Саймън Брамхол от Бирмингам е осъден на 12 месеца обществено полезен труд, 120 ч ...




Актуална тема
Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала
19.12.2017 16:11:09 Ирина Пекарева

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала

Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. вече е неоспорим юридически факт. ...

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?
13.11.2017 14:15:45 Полина Тодорова

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?

От години представители на различни здравни професии настояват за свои законово представени и рег ...

Бремето на лимитите остава да виси над болниците
26.09.2017 17:59:27 Полина Тодорова

Бремето на лимитите остава да виси над болниците

НЗОК за пореден път съвсем ясно отхвърли възможността извършената от лечебните заведения надлимит ...

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса
27.07.2017 17:26:44 Полина Тодорова

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, с ...