Сряда, 18 Юли 2018
26
септ
 

За първи път у нас се провежда Европейската седмица на биотехнологиите

Вторник, 26 Септември 2017 | 14:41:49 Надежда Ненова


Европейската седмица на биотехнологиите се провежда за пети път, но за първи път ще бъде отбелязана и в България, стана ясно на пресконференция днес. От 2013 г. биотехнологиите се почитат със специална седмица, посветена на тях, в чест на откриването през 1953 г. на ДНК молекулата.

„Откритие, което постави началото на нова ера за медицината, за познанията за живота и биологията на човека и живите организми. Променя изцяло хода на науката и разбирането за света, в който живеем. Това откритие беше последвано от още сериозни открития в областта на биологията, генетиката и биотехнологиите. Човечеството познава биотехнологиите, макар и неосъзнато, от хилядолетия. Такива продукти са бирата, хляба, всички ферметативни процеси, които водят до подобни продукти, са плод на биотехнологиите. Откритията обаче от 1953 г. насам биотехнологиите в медицината добиха съвсем различен смисъл“, каза д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на AMGEN България и съорганизатор на инициативата в партньорството с УМБАЛ „Александровска“.

По думите на д-р Чемишанска фокусът на тази седмица ще бъде насочен и към най-малките. От 26 до 29 септември в Детски научен център „Музейко“ ще бъдат организирани научни работилници „Клетката“ и „ДНК“, а на 1 и 2 октомври се предвиждат представления на приказката „Добрият цар Имунитет“.

„Това е едно изключително важно събитие, чрез което ние можем да покажем, че има хора, работещи в едно бързоразвиващо се, научно приложно направление, което се обединява с думата биотехнологии. От една страна с помощта на развитието на биотехнологичните процеси медицината успя да навлезе на молекулно и генетично ниво и да разбере по-добре механизмите на различни заболявания и процеси. От друга страна това пък позволява и откриването на нови заболявания, за които досега не сме подозирали и да намери по-правилното, по-индивидуалното терапевтично въздействие“, каза проф. д-р Елисавета Наумова, началник на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки към УМБАЛ „Александровска“.

„В нашите лаборатории можете да видите на живо процесите, които са свързани с фармакогенетиката, с контрола на лекарствата, с ДНК-технологиите, за намиране на най-подходящ донор, банка за стволови клетки, които се съхраняват за по-нататъшна клетъчна терапия, за диагностика на имунодефицити или онкологични заболявания“, каза още проф. Наумова.

В клиниката по Клинична имунология се извършва диагностично-лечебна дейност съгласно медицински стандарт "Клинична имунология" в областта на имунологията, нефрологията, педиатрията, кардиологията, ревматологията, хематологията, трансплантологията, инфекциозните болести, имунните дефицити и други. Извършва се имунологична подготовка на донори и реципиенти за трансплантация на органи, тъкани и клетки и мониториране на трансплантирани пациенти.

Клинична лаборатория и клинична фармакология, която включва и клиниката по Клинична имунология, е структура към УМБАЛ ”Александровска”, която извършва рутинни и високоспециализирани изследвания, и фармакотерапевтични консултации за пациенти от цялата страна. Тя е основна база на Катедрата по клинична лаборатория и клинична имунология, и главен център за обучение на лабораторни специалисти и студенти по медицина и фармация.

Структурата разполага с модерна, уникална апаратура, с помощта на която осигурява надеждна  информация за ранна диагноза, контрол на динамиката на болестния процес и ефекта на лечението, управление на лекарствената терапия, ефективна профилактика, както и на оценка на степента на възстановяване на здравето и трудоспособността.

В структурата се извършват тестове при вероятни носители на гени, водещи до рак на матката, на гърдата и на простатата. Има възможност и за диагностициране на пациенти с т.нар. моногенни заболявания. „Това са редки заболявания, които се причиняват от промяна или мутация в един единствен ген за разлика от полигенните заболявания. В момента, ако си представим, че около 20 000 гена кодират белтъците и отговарят за болестите или здравето при човека, тези моногенни заболявания наброяват 1600 вида. Тук се включват различни епилепсии, мускулни атрофии, невропатии, таласемия, различни заболявания на кръвта, включително и различни имунодефицити. За да се постави точна диагноза и за пренаталната диагностика са необходими клиничните изследвания с новите методи на изследвания. С една единствена кръвна проба може да бъдат изследвани над 5000 гени. Повечето от дефектните гени може да бъдат заменени с трансплантация на стволови клетки“, каза доц. Снежина Михайлова.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
y8FM


Още новини
56 млн. лв. над заложеното за полугодието платени за онколекарства
17.07.2018 17:17:54 Ирина Пекарева

56 млн. лв. над заложеното за полугодието платени за онколекарства

32,6 млн. лв. е платила НЗОК за онкологични медикаменти през юни. Това сочи справката на осигурит ...

Тристранката разгледа промените в ТЕЛК
17.07.2018 16:40:48

Тристранката разгледа промените в ТЕЛК

„Слагаме край на възможността с шипове в гърба и два избити зъба да се взима инвалидност. Щ ...




Актуална тема
Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства
20.04.2018 17:32:03 Полина Тодорова

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства

Националният рамков договор вече е факт. Въпреки заявката за по-добрите условия, в които ще работ ...

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи
07.04.2018 14:19:32 Надежда Ненова

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи

Два големи проблема се очертават пред България в контекста на универсалното здравно покритие. Тов ...

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала
19.12.2017 16:11:09 Ирина Пекарева

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала

Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. вече е неоспорим юридически факт. ...

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?
13.11.2017 14:15:45 Полина Тодорова

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?

От години представители на различни здравни професии настояват за свои законово представени и рег ...