Четвъртък, 22 Февруари 2018
11
февр
 

Д-р Янко Пъхнев: Планината ме научи на търпение, което сега ползвам в хирургията

Неделя, 11 Февруари 2018 | 11:07:35 Надежда Ненова


      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Янко Пъхнев е детски хирург в Отделение по детска гръдна хирургия. Завършва медицина в Медицински университет – Пловдив през 2005 г. Има специалност по детска хирургия  от 2015 г. Между 2007 и 2008 г.  работи в системата на Спешна помощ. През 2008 г. започва работа в Клиниката по детска хирургия в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов”. От 2015 г. е докторант към Катедрата по хирургия в УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов”.

Член на Българското хирургично дружество; Член на Дружеството по Детска хирургия; Член на Българска асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия. Научните интереси на д-р Пъхнев са в областта на детска гръдна хирургия и мини-инвазивна хирургия. В момента д-р Пъхнев е редовен специализант по гръдна хирургия към Първа хирургична клиника в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов”.

 

- Д-р Пъхнев, защо избрахте медицината?

- Това беше почти спонтанно решение. До последно се чудех дали да бъде музика или програмиране. В един момент се забърках съвсем случайно с Български младежки червен кръст, видях че има заболявания, които не успях да си обясня с тогавашните ми знания. От чисто любопитство и интерес започнах да се интересувам от биология и химия. В 10 клас реших, че не ми се работи цял живот нито с компютри, нито с музикални инструменти и съвсем спонтанно казах, че ще е медицина. Само от любопитство.

- Това любопитство продължава ли да Ви държи?

- Естествено. Слава Богу! Цял живот уча.

- Как решихте обаче да специализирате точно детска хирургия?

- Това дойде на по-късен етап. Завърших през 2005 г., когато бяха обявени четири нулеви години за специализация. Тогавашният министър на здравеопазването каза, че има прекалено много специалисти в България и забрани специализациите от 2005 до края на 2008 г. През това време имах достатъчно възможности да работя на различни места, да се сблъсквам с различни специалности, а „Пирогов“ дойде просто като свободно място. Бях доброволец за шест месеца, хареса ми и в края на 2008 г. спечелих конкурс за редовен специализант към клиниката.

- Трудно ли е да се оперират деца?

- В хирургията емоционалното отношение към пациента е едно и също, независимо дали се оперират деца или възрастни. Може би естеството на работата е по-различно, защото децата са по-малки като размер. И не самото това, но пък и защото децата не са умален модел на възрастните. При тях всичко е различно – физиологията, анатомията, дори болестите. При децата онкологичните заболявания в един голям спектър са вродени и не приличат на туморните заболявания при възрастните. Това си е отделна специалност със собствени характеристики, свои си особености, трудности, но в крайна сметка е хирургия. Това е специалност, която изисква малко повече себеотдаване. Една саможертва, тъй като изисква по-дълъг етап на развитие, отколкото консервативните специалности и останалото вече е въпрос на желание и индивидуални качества.

- От къде идва голямото удовлетворение?

- След конкретната операция идва от свършената работа, а голямото удовлетворение идва след няколко дни, когато видим гърба на пациента на вратата, да си тръгва. Когато оперираш един пациент, той става твой за дълго време, но момента, в който напуска клиниката е много щастлив.

- Кои са случаите, които са оставили най-дълбок отпечатък във Вас?

- Много са. Може би защото детският хирург се привързва повече към пациентите си заради естеството на работа. Малкият човек, когато може да се комуникира с него, изисква повече усилия, за да бъде спечелен, да бъде спечелено доверието му. Това изисква повече време, правим се на маймуни, общуваме с децата постоянно. Всяко от тях оставя някакви конкретни впечатления, които остават за дълго.

- Как се справяте с тежестта на негативната емоция?

- Имам разни хобита, които ме отървават от всичко, което се случва в болницата. Колкото и за малко да е, е достатъчно, за да може човек да си почине емоционално. Справям се чрез музиката и планинарството, което си е по-скоро алпинизъм.

- На какви инструменти свирите?

- Музиката тръгна от първата ми година в гимназията, което значи, че съм бил на 14-15 години. Имах стара китара вкъщи, хванах я и не я пуснах две години. Абсолютно самоук съм, не съм ходил никога на уроци, но малко по малко този интерес се разви. През 1997 г. започнах да свиря с Китаро-мандолинен оркестър “Стефан Борилов” в Сандански, с който и до ден днешен продължавам да ходя на турнета. Имаме сериозни участия, имали сме концерти в зала „България“. Имаме два записани албума в радио „Благоевград“. Тази година също сме планирали доста интересни турнета – едно в Хърватска със състезателен характер, и може би в Испания. Това е хоби, което се развива в годините и малко или много остава в съзнанието ми като нещо, което наистина ми помага.

- А алпинизмът как се появи като хоби?

- Вероятно отново е свързано с детството ми, защото съм израснал в Сандански. От терасата на къщата ми буквално се виждат четири планини. Като малки с приятели започнахме да бягаме в планината. Родителите ми са имали доста проблеми с мен в това отношение. Първото ми качване беше нелегално, на 13-годишна възраст и оттогава не съм слязъл от планината. Всъщност музиката и планината са много свързани. Аз съм развивал китарата като инструмент главно в Пирин. Там съм имал достатъчно време и съм бил достатъчно откъснат от училище, от проблемите на ежедневието, а дори и от родителите ми, на които съм много благодарен, че са ме подкрепяли и са ме изтърпели през годините. Но планината ми даде много по отношение на оформянето на характера. Научи ме и на търпение, което сега ползвам и в хирургията.

- Имате обаче и награда за фотография.

- Имам, да. Преди две години спечелих фотоконкурс на община Сандански – годишнина от създаването на парк „Св. Врач“, който е част от ЮНЕСКО. Наградата я спечелих с пет кадъра, които са публикувани и сега работя по още един фотопроект към общината. Хобитата са важни за мен, но нищо не е над хирургията. Хирургията е всичко онова, което хобитата не са.

- Какво планирате като развитие в хирургията?

- Дотук имам една придобита специалност по детска хирургия и в момента съм редовен специализант по гръдна хирургия. На всички колеги в клиниката стремежа ни е да въведем мини-инвазивната хирургия като метод за лечение на деца, начело с доц. Шивачев.

- Не е ли страшно да оперирате деца?

-  Страшното идва, ако не ги оперираме, когато е необходимо...



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
PKkG


Още новини
Доц. Любомир Киров: Превърнахме се в диспечери, а не в лекари
22.02.2018 18:04:12 Полина Тодорова

Доц. Любомир Киров: Превърнахме се в диспечери, а не в лекари

Превърнахме се в диспечери, а не в лекари.Това заяви председателят на Националното сдружение на о ...

Информация за дълговете на Касата към чужди фондове до края на деня поиска БЛС
22.02.2018 17:38:40

Информация за дълговете на Касата към чужди фондове до края на деня поиска БЛС

Спешна информация за дълговете на Касата към чужди здравни фондове поиска Лекарският съюз от упра ...




Актуална тема
Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала
19.12.2017 16:11:09 Ирина Пекарева

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала

Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. вече е неоспорим юридически факт. ...

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?
13.11.2017 14:15:45 Полина Тодорова

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?

От години представители на различни здравни професии настояват за свои законово представени и рег ...

Бремето на лимитите остава да виси над болниците
26.09.2017 17:59:27 Полина Тодорова

Бремето на лимитите остава да виси над болниците

НЗОК за пореден път съвсем ясно отхвърли възможността извършената от лечебните заведения надлимит ...

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса
27.07.2017 17:26:44 Полина Тодорова

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, с ...