Д-р Петров: Сред молекулите в мораториума има поне четири, които са с по-добър ефект и по-евтини

„Бяха ми предложени четири варианта, за да напусна, поради това, че проф. Камен Плочев не иска да работи с мен. Предложените варианти бяха по взаимно съгласие, с обезщетение, по един чл. 328, който според мен не може да се прилага в касата, тъй като касае търговски дружества. Както и да е, напуснах, в един момент реших, че няма смисъл. Аз съм притеснен от неспособността на управителя вече четвърти месец да навлезе реално в материята“, каза освободеният вчера от длъжността подуправител на НЗОК д-р Димитър Петров пред БНТ.

„Според мен други хора диктуват какво се случва в НЗОК, други хора кадруват, други хора пишат решения, пробутват ги на управителя, той ги подписва и на това пречи подуправителя. Не съм останал с впечатление, че има някой конкретно за моето място, но всички материали - болнични бюджети, лекарства, минават през мен и аз виждам какво става“, допълни още д-р Петров.

Той поясни, че още преди четири месеца проф. Плочев е намекнал, че иска оставката му и че това е станало по настояване на предишното ръководство на министерството - на министър Петров и най-вече на зам.-министър Лидия Нейчева.

„Притеснен съм обаче за това, което се прави по отношение на лекарствата и Националния рамков договор. Имаме проблем с обективни фактори, но има и субективни. Но нещата не са чак толкова трагични", коментира д-р Петров. Той припомни доклада от пролетта, според който касата ще завърши годината с 250-300 млн. лева дефицит, като обясни, че тогава в надзора на касата е внесена и съвсем друга прогноза - че касата ще завърши с неразплатени 35 млн. лева. "Доколкото виждам, в момента точно това е ситуацията. При това, това не е дефицит, защото касата започна годината с 52 млн. лева неразплатени“, каза д-р Петров.  

„Второ – поради големия оперативен резерв от 350 млн. лв. се залагат занижени разходи за лекарства и болнична помощ, които след това се покриват от резерва. Трето – никой тогава не видя обективната обстановка, че голяма част от тези пари, които се водят разходи, след това ще се върнат като отстъпки от фирмите. Постижение на нашия екип с д-р Комитов – при планирани отстъпки от 98 млн. лв., вследствие на допълнителни преговори, които проведохме между февруари и май месец, в момента те се очаква да бъдат между 150 и 160 млн. лева“, уточни още той.

Д-р Петров каза, че има обективни фактори, които не могат да бъдат пренебрегнати по отношение на онкоболните и другите хронични заболявания. „Новите лекарства удължават живота, но удължават и терапията. С тези лекарства разходите ще продължат да растат. Големият проблем при лекарствата е начинът, по който се изписват“, каза д-р Петров.

„Привърженик съм на мерките, които махат предпоставките за тези преразходи. Чисто административният контрол има своите граници, а той медицински трудно се осъществява от касата. Там няма лица, които да контролират ефективно по-високо квалифицирани от тях. Подготвихме един пакет от мерки, сред които са полуавтоматизираните системи, които касаят освен преразход и въздействие върху паралелния експорт. Ние поискахме от министерството да въздейства на националните консултанти най-после да напишат фармакотерапевтичните ръководства и то да ги синхронизират с европейските“, каза бившият подуправител на НЗОК.

„След като бяха стопирани всички предложени от нас мерки, изведнъж се излиза с чисто административната мярка мораториум. Хората, които са го лансирали, не трябва да се крият, а трябва да излязат с имената си", заяви д-р Петров и допълни, че по-скоро го притеснява начинът, по който мораториумът е въведен. По думите му, идеята за него е на д-р Галя Кондева – шеф на дирекция лекарства, на Жени Начева като съветник на Кирил Ананиев и на проф. Камен Плочев. "Тези хора сега мълчат, а други се изказват. Когато това отиде в парламента, вече имаше друг министър. Голяма част от депутатите не искаха да гласуват този мораториум, но щеше да излезе, че бламират току-що поставен министър. Смятам, че министър Ананиев също е бил подведен по този въпрос“, поясни той.

Бившият подуправител на НЗОК уточни, че за всички нови молекули е правен анализ. „Те идват и с готов анализ от Комисията по оценка на здравните технологии, където има много ясни механизми да се определи какво струва лечението с прогноза за пет години, колко терапията е по-скъпа от вече съществуващите и колко ефектът й е по-добър. Това е обективен механизъм, който трябва да се ползва“, каза той.

Според него сред тези нови молекули има поне четири, които освен, че са с по-добър ефект, са и по-евтини от съществуващата терапия.