Вторник, 16 Януари 2018
06
дек
 

В печата: 11% от българите не се лекуват по финансови причини

Вторник, 06 Декември 2016 | 15:08:25


Една от основните здравни теми в днешната преса са данните от европейското здравно интервю, разпространени вчера от Националния статистически институт. Акцентите в печата са най-разнообразни.

„10.7% е делът на хората у нас, които по финансови причини не са получили медицински преглед или лечение или са ги получили със забавяне, сочат данните от българската част на европейското здравно интервю, публикувани от НСИ. Под финансови причини се разбира или че лечението е твърде скъпо за гражданина, или че не се покрива от здравната каса”, четем в „Сега”.

„На зъболекар поради липса на пари не са отишли 12.6 на сто от анкетираните, а предписаните лекарства не са си купили 9.6 на сто от хората. Въпреки лимитите, налагани от здравната каса, делът на хората, които не са получили здравни грижи или са ги получили със забавяне, защото е трябвало да чакат твърде дълго, е 4.3%. Заради отдалеченост достъп до здравни грижи не са имали 3.7 на сто от хората.

Въпреки това данните показват ръст както на посещенията при лекар, така и на профилактичните прегледи”, допълва вестникът и отбелязва: „През 2014 г., когато е правено интервюто, към общопрактикуващия си лекар са се обърнали 71% от анкетираните българи. През 2008 г., когато е предишното европейско здравно интервю, те са били малко под 60 на сто. Към лекар специалист преди 2 години са се обърнали 30.9 на сто от българите при 27.7% през 2008 г. Расте и броят на хората, които посещават стоматолог. Те са 44 на сто през 2014 г., докато през 2008 г. са били 31%. 10 на сто от запитаните са заявили, че са лежали в болница.”

„24 часа” акцентира на наднорменото тегло. „С наднормено тегло са 62,2% от мъжете и 46,8 на сто от жените у нас. Това показва европейско здравно интервю, проведено от НСИ. Средното тегло на българина е 81 кг, а на българката - 67 кг, при ръст съответно 175 и 163 см.”, информира публикацията.

„В края на 2014 г. е отчетено, че 43,4% от мъжете и 26,9% от жените у нас са пушачи. България е на 3-о място в ЕС след Кипър и Латвия по най-голям дял на ежедневно пушещи мъже - 36,4 на сто. За сравнение в Швеция и Финландия всеки ден пушат съответно 92 и 14,4 на сто.

При мъжете у нас преобладават тези, които палят 20 и повече цигари дневно, докато при жените този дял е 6,5%”, допълва вестникът.

„В изследването има данни и за консумацията на алкохол. Всеки ден пият 14,9% от мъжете и 3,6 на сто от жените”, пише още „24 часа”.

Данни за консумацията на алкохол излязоха вчера и от българското дружество на анонимните алкохолици, по повод 27 години от първата сбирка на организацията у нас. „Почти 90% от българите пият алкохол, а близо 40% злоупотребяват с него”, цитира „Труд” информацията на дружеството.

„Според стряскащите данни злоупотребата с алкохол като причина за смърт е на трето място след сърдечносъдовите заболявания и злокачествените образувания. Алкохолът е и в основата на повече от 50% от фаталните катастрофи и е причина за над 60% от тежките престъпления (убийства, побои, изнасилвания).

41% от битовите травми и трудовите злополуки също са следствие от прекомерна употреба. Всяка година над 2000 семейства у нас се разтрогват поради системно пиянство, посочват още от дружеството”, допълва изданието.

„Монитор” пък се спира на данни на ОИСР за здравето на българина. „Най-високата в Европа преждевременна смъртност, причинена от неинфекциозни болести, сред хората в активна икономическа възраст е регистрирана в България. Годишно около 17 000 българи на възраст между 25 и 64 години приключват твърде рано жизнения си път. С 410 преждевременни смъртни случая на 100 000 души население, което е над два пъти повече отколкото средното ниво за ЕС, България държи още един черен рекорд, съобщи „Дойче Веле”. Изданието се позовава на данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), залегнали в документ, озаглавен "Поглед върху здравеопазването в Европа 2016".

Според него българите живеят в добро здраве 6-9 години по-малко, отколкото гражданите на много други държави. Поне 17 000 смъртни случая годишно в България биха могли да бъдат избегнати, ако в страната се провеждаше адекватна политика за информационна и клинична превенция на най-значимите заболявания с фатален край, твърди се в документа”, пише ежедневникът и отбелязва: „Въпреки че България е на седмо място в ЕС по брой на лекарите на глава от населението, оказва се, че у нас са регистрирани множество смъртни случаи заради недобра информационна и клинична превенция.”



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
A*5#


Още новини
Обявиха за нищожни лимитите на болниците за 2015 година
16.01.2018 11:10:27

Обявиха за нищожни лимитите на болниците за 2015 година

Съдът обяви за нищожни лимитите на болниците за 2015 година, информира Центърът за защита правата ...

Д-р Бойко Пенков: Трябва да има преструктуриране на общинските болници
16.01.2018 10:30:26

Д-р Бойко Пенков: Трябва да има преструктуриране на общинските болници

Трябва да има някакъв тип преструктуриране и реорганизация на дейността. Това заяви пред Нова Тел ...




Актуална тема
Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала
19.12.2017 16:11:09 Ирина Пекарева

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала

Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. вече е неоспорим юридически факт. ...

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?
13.11.2017 14:15:45 Полина Тодорова

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?

От години представители на различни здравни професии настояват за свои законово представени и рег ...

Бремето на лимитите остава да виси над болниците
26.09.2017 17:59:27 Полина Тодорова

Бремето на лимитите остава да виси над болниците

НЗОК за пореден път съвсем ясно отхвърли възможността извършената от лечебните заведения надлимит ...

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса
27.07.2017 17:26:44 Полина Тодорова

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, с ...