Сряда, 21 Февруари 2018
18
ян
 

Във вестниците: Общински болници, решение на парламента, изоставени бебета

Четвъртък, 18 Януари 2018 | 09:48:30


„Здравното министерство да преразгледа бюджета си и ако има резерви, ще ги пренасочи към общинските болници. Това обеща здравният министър Кирил Ананиев вчера на среща със Сдружението на общинските болници.

Тя бе инициирана след протест на медиците в понеделник заради критичното финансово състояние на лечебните заведения”, четем днес в „24 часа”, който уточнява, че парите ще са извън вече обещаните 28,5 млн. лв., отпускани по Методиката за субсидиране.

„При преговорите с лекарския съюз ще се преразгледат и клиничните пътеки, по които работят общинските болници. Ще се актуализират и медицинските стандарти, като за тях сдружението ще предостави своя експертиза, която здравното министерство ще вземе предвид, стана ясно още от срещата”, допълва вестникът.

„Решението на проблема с финансовото състояние на общинските болници е в оптимизиране на дейността им така, че да се предоставя на хората качествена медицинска помощ и да се осигури достъп до здравни услуги и в най-отдалечените райони на страната, каза министър Ананиев. Преди дни той предложи вариант там, където има нужда, болниците да се превърнат в ДКЦ-та с до 20 легла. Подобно преструктуриране обаче щяло да доведе до унищожаването им, твърди председателят на сдружението д-р Неделчо Тотев, цитиран от БТА. Не е възможно и да се сливат отделения, допълва той”, пише още изданието и уточнява, че конкретни мерки за подпомагане на общинското здравеопазване се очаква да се набележат в понеделник, когато представителите на сдружението ще се срещнат още веднъж с ръководствата на министерството и здравната каса.

„Дума” се спира на решение на парламента с вчерашна дата. „Мнозинството в парламента отхвърли предложение на БСП за премахване на лимита за безвъзмездно доставяно количество на кръв и кръвни продукти, необходими за лечението на здравноосигурени с хематологични заболявания. Вносителите на промяната в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, сред които и дългогодишният хематолог проф. Георги Михайлов, са категорични, че при такива пациенти преливането на кръв е основен елемент от лечението им. Предложението бе отхвърлено с 55 гласа „за”, 5 – „против”, и 79 – „въздържал се”, пише ежедневникът и продължава: „Според финансовото министерство приемането на предложението щяло да изисква допълнително 1,8 млн. лв. от държавния бюджет за 2018 г., а в бюджета на МЗ няма предвидени средства за обезпечаването на предлаганите промени.”

Изданието пише още: „Своевременното и качествено лечение на пациенти с хематологични заболявания, на които им предстои или е извършена алогенна или автоложна трансплантация на хемопоетични стволови клетки, изисква клиниките или отделенията по клинична хематология да се снабдяват и да преливат ежедневно голямо количество кръв и кръвни продукти, мотивират се от БСП. Вносителите са категорични, че доставяните до момента безплатни кръв и кръвни съставки са крайно недостатъчни за медицинските нужди на многопрофилните и специализираните лечебни заведения в страната.”

„Телеграф” пък се спира на изоставените новородени. „424 бебета са зарязани в родилните отделения на страната за година и половина. Това показват данните на Агенцията за социално подпомагане, предоставени на „Телеграф”, информира публикацията, като уточнява че случаите, при които майките имат желание да оставят пеленачета в болницата, са почти двойно повече, но след разговор с психолог размислят и си ги вземат у дома. „За първите десет месеца на миналата година 524 родилки са възнамерявали да се разделят с децата си, но само 83 реално са изоставили новородените”, посочва вестникът.

„Зарязаните бебета в родилното намаляват. Миналата година те са били наполовина по-малко в сравнение с предишната 2016 г. Тогава жените, които са изправени пред дилемата да си гледат ли децата или не, са били 1208, а тези, които са взели решение да се разделят с малчуганите – 341”, отчита още вестникът.

„Според социални работници най-често причината е тежкият живот на майките и тяхната следродилна депресия. Заниженият родителски капацитет, създаването на многодетни семейства, липсата на образование и ниският социален статус също стават повод децата на растат без майки и бащи, казват специалистите. Понякога невръстни родилки, които не са готови да бъдат майки, бягат от рожбите си”, четем още във вестника.

От публикацията става ясно, че София, Бургас и Пловдив са градовете с най-много изоставени бебета в АГ болниците.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
%yqR


Още новини
Проф. Асен Балтов поднесе венец на паметника на Николай Пирогов в гр. Пордим
21.02.2018 15:52:11

Проф. Асен Балтов поднесе венец на паметника на Николай Пирогов в гр. Пордим

Изпълнителният директор на университетска болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пир ...

Д-р Грозев: Новият НРД е значително по-добър от този от 2017 г.
21.02.2018 15:30:37 Полина Тодорова

Д-р Грозев: Новият НРД е значително по-добър от този от 2017 г.

Над 90% от това, което Българският лекарски съюз предложи  като промяна на текстовете в посл ...




Актуална тема
Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала
19.12.2017 16:11:09 Ирина Пекарева

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала

Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. вече е неоспорим юридически факт. ...

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?
13.11.2017 14:15:45 Полина Тодорова

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?

От години представители на различни здравни професии настояват за свои законово представени и рег ...

Бремето на лимитите остава да виси над болниците
26.09.2017 17:59:27 Полина Тодорова

Бремето на лимитите остава да виси над болниците

НЗОК за пореден път съвсем ясно отхвърли възможността извършената от лечебните заведения надлимит ...

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса
27.07.2017 17:26:44 Полина Тодорова

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, с ...