Акушерките трябва да имат по-голяма независимост и своя съсловна организация

Емилия Казълова е председател на Алианса на българските акушерки, който е част от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Потърсихме мнението й във връзка с актуалните пред акушерското съсловие проблеми, както и тяхното дългогодишно искане да имат своя самостоятелна съсловна организация. 

Г-жо Казълова, от години поставяте въпроса за по-голяма автономност на акушерките. Кое налага тази необходимост?

Тази автономност действително е много важна, особено с оглед на проблемите, свързани със здравеопазването по места. В определени райони болниците не са достатъчно, в други се закриват, в много малки населени места няма нито една акушерка, която да работи. По-голямата автономност би дала възможност, чрез съответните допълнителни квалификации, обучение и следдипломна подготовка, акушерките да поемат част от грижите в домашна обстановка за бременните жени, за родилките, особено в по-малките места. Тоест, те биха могли да поемат пренаталната подготовка, както и постнаталните грижи. В цял свят акушерките имат право на самостоятелна дейност, а това като че ли се забравя у нас. Няма правителство и нов здравен министър, пред които да не сме поставяли тези въпроси, но за момента липсва резултат.

В тази връзка има ли някакъв отговор на искането ви за самостоятелна съсловна организация на акушерките?

Ние почти бяхме стигнали до внасяне на Законопроекта за промяна на Закона за съсловните организации в България. Поради оставката на предишното правителство въпросът остана за един следващ етап, който все още не е дошъл. За мен всяка една професия трябва да има своята организация и своето ръководство.

В момента акушерките са представени в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Защо настоявате да се отделите като съсловна организация?

Ние имаме и много общи неща, но всъщност сме изключително различни като професии. Нито един фелдшер не може да разбере нашите проблеми и съответно как те биха могли да се разрешат. Същият въпрос стои и с медицинските сестри. Ние познаваме най-добре своята проблематика и знаем как ситуацията би могла да се подобри. Това е от особено значение, когато бихме могли да предложим едни и същи неща на всички акушерки в България.

Ще поставите ли въпроса отново на вниманието на здравните институции?

Опитваме се. Имахме среща по въпроса в Министерство на здравеопазването със заместник-здравните министри, на която представихме своето становище и предложение. За съжаление, тъй като проблемите в здравеопазването са изключително много и сериозни, нашият проблем по всяка вероятност ще остане за някое необозримо бъдеще. Истината е, че колегите все повече и повече настояват нещо да се направи, защото става все по-трудно да се работи в такава обстановка. Липсата на стандарт за акушерките също дава своето отражение, защото без него не може да се направи преценката докъде може да се разпростират правомощията им. Според Закона за здравето право да работят с бременни жени и да им дават препоръки и консултации имат само медицинските специалисти. Повсеместно обаче това се прави от други лица, които нямат нужната компетенция.

От години се говори за кадровата криза в бранша, която засяга и акушерките. Достатъчно ли са те за страната?

Средната възраст на акушерките в България е около 50 години и в рамките на 5 до максимум 10 години ще се получи един много сериозен вакуум за кадри. В момента този вакуум донякъде се запълва от факта, че има и колеги, които работят и след като се пенсионират, както и такива, които работят на две места. По този начин дефицитът не се вижда на 100%, което и дава някакво успокоение на висшестоящите. Факт е обаче, че графиците едва се запълват и това е положението не само в София, но и в цялата страна. В момента акушерките в България са 3400, а за да има едно качество обслужване и качествени грижи, е нужен персонал. Съотношението лекар-акушерка също е много неправилно и недостатъчно, защото то е 1:1,5. Жените имат нужда от грижи – за да има добър изход от всяка една интервенция, трябва да има и последващи грижи.

Какво трябва да се направи в спешен порядък?

Това, което е много важно за мен, е поставянето на финансовия въпрос. Престижна е тази професия, която дава добро обезпечаване като финансов ресурс. Не може една новозавършила акушерка да започне работа със заплата, различаваща се с 50-100 лв. от тази на санитарката. В този смисъл е нужно заплащането да се коригира, така че да се даде възможност на една акушерка да работи на едно място и да получава такова заплащане, което да й подсигурява нормален живот. Според нас стартовото заплащане трябва да е в размер на поне 1200 лева. Настояваме и за коригиране на заплащане на нощния труд.