1094 е броят на българите, които са включени в листата на чакащите за трансплантация. Най-много от тях или 998 души се надяват да имат шанса да получат бъбрек, сочат последните данни на Изпълнителната агенция по трансплантации. Останалите нашенци от листата живеят с надеждата да получат нов черен дроб, бял дроб, сърце, панкреас и тънко черво.
Същевременно отказите от хора, заявили категорично, че техни органи, тъкани или клетки не могат да се използват за трансплантация, са над двойно повече и достигат почти 2 800.
На фона на многото нашенци чакащи за животоспасяващата операция днес стана ясно, че с органите на 15-годишно момиче е помогнато на трима души. Бъбреците й ще дадат шанс за живот на две жени, след като бяха трансплантирани в Александровска болница. Сърцето на момичето е присадено на пациент в УМБАЛ „Света Екатерина“, потвърдиха от ИАТ за Zdrave.net.
Темата за донорството беше коментирана и от националния консултант по инвазивна кардиология доц. Иво Петров, който дори поиска национално допитване по въпроса.
Той беше категоричен, че всеки един човек трябва да бъде потенциален донор, освен ако изрично не е заявил, че не е съгласен органите му да се използват за трансплантация.
„Аз съм категоричен и според мен трябва да се спазват европейските норми – тоест, ако няма някакви по-специални религиозни или фамилни причини, всеки един от нас трябва да дарява органите си, за да спасява човешки животи“, заяви той пред БНТ. По думите му подобен регламент може да бъде предложен с национален референдум. Доц. Петров изтъкна още, че в последните години трансплантологията се е развила изключително много.
Въпросът за стимулиране на процеса на донорството е намерил място и в проектобюджета на Министерство на здравеопазването за 2017 година. В него е посочено, че в последните години успоредно с постигнатите успехи с областта на трансплантацията като метод на лечение у нас, расте и броят на пациентите, които се нуждаят от този вид лечение. „Основен проблем за развитието на трансплантациите в България е липсата на достатъчно донори, като въпреки тенденцията на увеличение през последните години, България все още е на едно от последните места по донорството в Европа“, гласи проектът за средствата на МЗ, разглеждащ планираните програми в различните сфери на здравеопазването у нас.
Ето защо акцентът върху мерките за увеличаване на трансплантациите включват и развитието на донорската култура и увеличаване на донорството, отбелязват от МЗ. От там допълват, че са необходими и мерки, свързани с подобряването на системата за скрининг в донорските бази и изграждането на национална система за активен скрининг. Това налага развитие на капацитета на донорските бази и трансплантационните центрове и механизмите за финансиране на трансплантациите, в т.ч. осигуряване на обучение и мотивация на специалистите, участващи в целия процес, подчертават от здравното министерство.
Особено важно за развитието на трансплантациите в България е усъвършенстването на организацията и координацията на трансплантационния процес. Акцент в програмата е развитието на дейностите по трансплантация на стволови клетки, включително и в детската възраст, допълват от МЗ.
