Проф. Плочев: И ние, и БЛС работим по преостойностяване на клиничните пътеки

Здравната система е грешно конструирана – основите са грешно поставени. Това заяви пред БНТ управителят на НЗОК проф. Камен Плочев. „Градежът, значи, те са започнали с добри намерения, хората, които са създали тази каса преди 18 г. Искали са да направят един социален минимум на здраве, хората да се чувстват сигурни. Но никой не е очаквал, че ще се хлъзне в посока търсене само на печалба и на луксозни варианти на здравеопазване“, коментира той и посочи, че лечението принципно е скъпа дейност и 8% здравна вноска е малко.

По думите му, проблем има и в контрола. „Липсва ефикасният контрол, което е много важно. Поради което първото, което осъзнах, че трябва да направя с екипа, който ръководя – това е на всяка цена да преустроя системата на контрол, да направя такъв контрол, който да дава реална, точна информация. Защото нали знаете, парите са въпрос на сметка. Ако неправилно се направи сметката – фалираш“, каза проф. Плочев и допълни, че към момента са положени основите на реален контрол.

„Основата се нарича електронно здравеопазване. Това е контрол на дейностите, обемите и разплащанията онлайн в реално време, като най-добрият контрольор няма да бъде служител от касата, а самият пациент. Той със своята карта, електронна лична идентификационна здравна карта ще може във всеки момент да влиза в системата, системата ще регистрира неговото влизане. Тоест ще знаем къде се е прегледал, ще знаем в коя лаборатория са му взети изследвания, ще знаем в кой рентген е направена снимка, ще знаем след това в коя аптека си е взел лекарството или в коя болница е отишъл – и как е отишъл до болницата, дали по заобиколния път чрез личния лекар и специалиста, или директно по спешност направо в болницата. Всичко това ще ни даде възможност не само да имаме реална представа, но и да планираме дейностите. И най-важното – да планираме риска“, подчерта управителят на касата.

От думите му стана ясно, че идеята за промяна на цените на клиничните пътеки не е забравена. Той припомни, че те не са актуализирани от 10 години и посочи, че към момента има огромен дисбаланс сред тях, което кара лечебните заведения да се стремят да приемат болни със заболявания, които се лекуват по по-скъпите пътеки и да избягват тежко болни с допълнителни усложнения, тъй като те не се заплащат от НЗОК.

„Тук е много важно да залегнем на принципи. Трябва да има принцип – защо го правим така, защо увеличаваме тук със 100 лв., пък там с 200 лв., а пък еди-къде си с 300 лв. Тези принципи в момента се разработват. Но аз не мога да коментирам, защото те са предмет на разговори между нас и Лекарския съюз – хората, които ще изпълняват тези дейности. И няма да е коректно от сега да кажа неща, които може и да не станат утре или колегите да не са съгласни. Но сме разработили наш вариант, те са разработили също“, обясни проф. Плочев.

Управителят на НЗОК коментира и текстовата част на новия бюджет на касата, в която са наложени забрани за финансиране на нови дейности в болниците и нови лекарства. „Значи, това за мен е немислимо“, заяви той и посочи, че не трябва да се избягва новото. „Трябва да го приемем, но много внимателно и преценено. Да не е поредният опит някой да направи пари за сметка на здраве. А това е нещо, срещу което аз се боря“, каза проф. Камен Плочев и допълни, че тъкмо тук е една от пробойните в системата. „Какво пречи сега за една нова молекула, ново лекарство, групата, те си имат пациентски организации, да се направи един фонд, този фонд евентуално да мине през Министерство на здравеопазването по някакъв друг начин, от който фонд да се подпомогнат хората. Дори и фирмите, пуснат пет човека например безплатно да видим как върви това лечение, и като върви добре, ами ние сами ще търсим фирмата да си купим лекарството и да помагаме на хората. Просто не може изведнъж – дошло лекарството днес, айде утре на пазара“, коментира той и даде следния пример: „Франция например като излезе ново лекарство, две години това лекарство се проучва, прави му се маркетинг по различни модели дали действа или не, и чак тогава осигурителните дружества започват да го заплащат. Значи, трябва да има нещо по средата.“

От думите на управителя на касата стана ясно, че той приветства идеята за реално включване на допълнителни осигурители. „Много добра идея. Така трябва да стане наистина, така трябва да бъде. Касата трябва да покрива един минимум пакет, който да осигурява на хората здраве. Това, което се полага по Конституция. Но някои допълнителни неща трябва да се дозаплащат. Защото сега какво става? България е на второ място в света по копеймънт, тоест заплащане от джоба. Американците плащат 56% от джоба си, ние плащаме 47%“, заяви той и отново се върна на въпроса за здравните вноски: „Проблемът е, че здравеопазването е скъпо и тази солидарна система, която събира само 8%, в другите държави са 12, 16, 18%, тоест ние събираме една сума, която покрива един минимум. Тя не може да покрие всички разходи. Трябва да има надграждане“, коментира проф. Плочев.