„Лекарства, които принадлежат към ново международно непатентно наименование и са включени в Позитивния лекарствен списък, по който се отпускат безплатно на пациентите, ще бъдат ползвани и занапред. Това ще стане обаче, ако докажат добър терапевтичен ефект в първите три години след прилагането им у нас. Тази промяна в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти одобри кабинетът”, пише днес „Монитор”.
„Обичайно включването на такива продукти в националните системи по здравно осигуряване е свързано със сериозен финансов ресурс, и то при условие че те все още не са с добре установена употреба в медицинската практика. От една страна, тези продукти имат за цел да осигурят непосрещнати медицински нужди, от друга страна, едва при практическото им приложение може да се оцени тяхната ефективност, както и наличието на здравен резултат от тяхната употреба, обясниха от Министерството на здравеопазването”, допълва изданието и уточнява: „Предвижда се за тези продукти да бъде въведено допълнително изискване -да се събират данни от прилагането им за срок до възникване на задължението за поддържане на реимбурсния статус на съответния лекарствен продукт.”
„Телеграф” се спира на политическите решения от вчера във връзка със спешната помощ. „Всички центрове за спешна медицинска помощ и техните филиали, както и 34 спешни приемни отделения ще бъдат обновени с евросредства.
Вчера правителството възложи на здравния министър в оставка д-р Петър Москов да сключи договори за учредяване на ограничени вещни права в полза на държавата за нуждите на МЗ”, пише изданието и посочва: „Това важи само за имотите, които ще бъдат обект на инвестиции, т.е ЦСМП-тата и болниците с над 50% държавна собственост. Именно те ще получат средства за модернизация на сградния фонд и оборудването в системата на спешната помощ.”
„Сега” пък пише за решението на надзора на НЗОК от преди два дни да плати част от надлимитната дейност на болниците за 2016 г. „Здравната каса ще плати на болниците отчетена дейност над определените им лимити за над 19 млн. лв., реши надзорният съвет на НЗОК. Това е прецедент за последните 2 години, а само допреди седмици от касата твърдяха, че плащането на надлимитна дейност е незаконно. Определянето на твърди бюджети на лечебните заведения е описано в постановление на Министерския съвет, а болниците сключват договорите си с НЗОК за фиксирани бюджети”, пише вестникът.
„Сега надзорният съвет се мотивира със свое решение, според което „в случаите, когато за конкретен изпълнител на болнична медицинска помощ се установят незаплатени случаи, при осигурена възможност на средства, надзорният съвет на НЗОК взема решение за извършване на корекция и закупуване на потвърдените дейности, частично или напълно. РЗОК потвърждава дейностите, като извършва проверка на цялата отчетена месечна дейност на изпълнителя и изготвя доклад до управителя на НЗОК за резултатите от извършените проверки и мотивирано искане за корекции на стойностите”, цитира вестникът и уточнява: „Затова от надзора са решили да платят допълнителни дейности от периода април-ноември 2016 г. за 18.8 млн. лв. Отделно по тези дейност са приложени и медицински изделия на стойност 400 хил. лв., за които също ще се преведат пари на болниците.”
Както и здравният министър в оставка Петър Москов обясни преди дни, касата има възможност да плати надлимитната дейност, тъй като с въвеждането на пръстовата идентификация разходите за болнично лечение са намалели, припомня още изданието.
