„Реекспортът на лекарства сам по себе си не нарушава законите. Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров по време на изслушването му в парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. По думите му прокуратурата може да се намеси в случай, че е установено данъчно или митническо престъпление или пране на пари, но за това се изисква предварително да бъдат установени престъпна дейност и митническа контрабанда”, пише днес „Дума”. „Манипулациите с опаковки или случаите, когато лекарства напускат страната, без да са стигнали до пациентите, са обект на наказателните власти, призна Цацаров. От думите му стана ясно, че законодателството е несъвършено, а промяната му е в ръцете на депутатите и на правителството. Според него за контрола на лекарствата са отговорни НЗОК и други здравни контролни органи”, допълва вестникът.
„Досъдебно производство за нелегален реекспорт на лекарства обаче вече е повдигнато, стана ясно от думите на софийския градски прокурор Емилия Русинова. Производството е по чл. 242 от НК, според който се носи наказателна отговорност при износ на стоки зад граница без знанието на митническите служби. Случаят, който Русинова разказа, е свързан с документи с невярно съдържание. Тя обясни, че става въпрос за медикамент, който е със спринцовки. Те били с един партиден номер, лекарството - с друг, а документите в аптеката - с трети, след преопакова нето на очевидно нелегално внесеното лекарство останала непреведена на български листовка. По думите на прокурора лекарството, внесено официално за българските пациенти, е реекспортирано в Западна Европа и е подменено с преопаковано, произведено в страна извън ЕС”, разказва публикацията.
И още: „В момента правомощията на Изпълнителната агенция по лекарствата са твърде ограничени по отношение на легалния реекспорт на медикаменти. фирмите трябва само да информират ИАЛ, че възнамеряват да изнесат лекарства. „Но не знаем дали данните са верни и нямаме право на проверки. Една фирма ни е уведомила за предстоящи намерения за износ за 8000 позиции”, обясни доц. Асена Стоименова, директор на ИАЛ. От думите й се разбра, че при действащото законодателство на практика държавата е безсилна пред паралелния износ на лекарства.”
„Телеграф” се спира на донорството у нас и в частност това във Велико Търново. „Търновци са най-щедри, когато трябва да се спаси непознат с органи на техен починал роднина, научи „Телеграф”. Девета донорска ситуация за по-малко от година е реализирана в местната областна болница, което е абсолютен рекорд. На 6 ноември 53-годишен мъж изпада в мозъчна смърт, вследствие на мозъчна хеморагия. Въпреки тежката загуба, близките му вземат решението да дарят органите и така да спасят живота на други тежко болни пациенти. Това е 12-и случай на пациент, изпаднал в мозъчна смърт, от началото на 2017 г. в стационара и девети реализиран донор”, разказва изданието.
„Търновската болница е на първо място в страната по брой реализирани донорски ситуации и спасени чрез тях човешки животи. Според координаторката д-р Сибила Маринова, шеф на отделението по реанимация, въведената преди година практика да се говори за донорството пред ученици в местните училищата в областта и пред цялото общество, е изключително ползотворна и променя мисленето и представите на хората и им помага по-лесно да вземат решение и да предоставят близките на техния болен близък за спасяването на други хора”, четем още във всекидневника, който отбелязва: „На обратната крайност обаче са много други градове и причината не е, че няма хора в мозъчна смърт, а че роднините не дават съгласие за експлантация.” Вестникът посочва, че страната ни все още е на последно място в ЕС както по брой донори, така и по брой извършени трансплантации. „Страните с най-добри показатели в това отношение са Испания и Хърватия. Там съотношението е 34 и 35 донори на един милион население. В България те са едва 2,6”, пише „Телеграф”.
„Земя” фокусира вниманието си върху проблема с лечението на неосигурени пациенти. „Увеличава се броят на неосигурените пациенти, които се лекуват в Многопрофилната болница в Кюстендил, предупредиха от здравното заведение за БНТ2-Благоевград. Месечно за лечение постъпват над 70 пациенти без здравни вноски, което е двойно повече спрямо миналата година. За част от тях болницата ще получи финансиране по Министерско постановление №17, което е свързано с определяне на условията и реда за изразходване на целеви средства за диагностика и лечение и за болнична помощ на лица, които нямат доход или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноо-сигурителния процес. Голям брой здравно неосигурени пациенти обаче лекувани в здравното заведение не отговарят на тези изисквания и болницата ще трябва да плати лечението им от собствения бюджет, коментира телевизията”, пише изданието.
Не разбирам защо болницата трябва да плаща за неосигурени и не си търси вземанията по съдебен път.