21% от българите не изпълняват лекарското предписание и прекъсват курса на лечение с антибиотици, когато се почувстват по-добре. 73% не помнят да са получавали каквато и да е информация за това да не се вземат антибиотици без нужда – например при настинка или грип – през последните 12 месеца. Това сочат данни от проучване на Европейската комисия (Special Eurobarometer 445), представени на пресконференция днес по повод Световната седмица, посветена на отговорното прилагане на антибиотици. Седмицата за разумна употреба на антибиотиците съвпада с Европейския ден, който се отбелязва на 18-и ноември. Това е инициатива на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) от 2008 г. Кампанията се провежда и под егидата на СЗО с участието и на САЩ и редица неевропейски страни по целия свят.
С 35% пък е увеличена консумацията на трета генерация цефалоспорини, а това води до огромната опасност да се загуби ефективността им и високорезистентни щамове на бактерии, селектирани при болнични инфекции да циркулират свободно в обществото. За това предупреди директорът на Националния център за заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Тодор Кантарджиев.
По думите му в основата на засилената им употреба е ниската цена, на която ги продават фармацевтичните компании. „Трябва да се използват антибиотици само, когато сме наистина сигурни, че се лекува или профилактира бактериална инфекция. Ако това не се случи, може да се стигне до ситуация, да няма с какво да лекуваме пациентите. Инвестицията в нови антибиотици е изключително скъпа, често цената им надхвърля 1000-2000 лева на ден“, каза още проф. Кантарджиев.
Той подчерта, че откритието и въвеждането на антибиотиците преди 70 години е довело до съществено намаляване на броя на смъртните случаи, причинени от широко разпространени в миналото и често смъртоносни инфекции. То е и причината за огромния напредък на медицината през последния век. Същевременно неразумната им употреба може да причини финансови щети, съпоставими със световната криза от 2008 г., допълни ръководителят на българския офис на СЗО д-р Скендер Сила.
Д-р Сила каза, че за 2016 г. са регистрирани 25 000 смъртни случая в Европа и над 700 000 в света, вследствие на антибиотичната резистентност. „До 2050 г. се очаква това да е най-честата причина за смъртност, изпреварвайки дори рака“, подчерта той.
За да се преодолее заплахата от антибиотична резистентност е нужно да се въведе Национална програма за употребата им. По думите на проф. Кантарджиев такава е предложена на Министерството на здравеопазването още през 2016 г., но едва през юни 2018 г. ще стане ясно дали може да бъде предвидено финансиране за нея за 2019 г.
По отношение на борбата с антимикробната резистентност СЗО съветва: да се приемат антибиотици само след лекарско предписание; винаги да се изпълнява прецизно рецептата на лекаря; никога да не се приемат антибиотици, изостанали от предишни курсове на лечение; никога да не се споделят предписани антибиотици с други хора; да се избягват контакти с болни хора; редовни ваксинации и висока лична хигиена.
