„В България има само няколко акредитирани генетични лаборатории. Те се намират в университетските болници и в някои частни заведения“. За това предупреди националният консултант по медицинска генетика проф. д-р Драга Тончева в отговор на въпрос на Zdrave.net на пресконференция, на която бе анонсирана първата Балканска конференция по персонализирана медицина.
По думите й проблемът с контрола над генетичните лаборатории, които изникват почти ежегодно у нас, е много труден. Тя обясни, че някои от тях извършват дейност само по събиране на кръвни проби и транспортирането им в чужбина. „Това не е добра практика, защото изнасянето на кръвни проби в чужбина крие много въпросителни, свързани с лични данни, с качество на изследването и най-вече интерпретирането на резултатите“, поясни специалистът. Проф. Тончева допълни, че дори когато се получи отговор от добра международна лаборатория за генетично изследване, в някои от лабораториите у нас липсва специалист по медицинска генетика, който да го интерпретира. „Затова е важно да има контрол“, подчерта тя.
Към момента няма контрол на финансирането на съпътстващата диагностика от фармацевтичната индустрия и това касае основно качеството на тестовете и извършването на изследванията, заяви и председателят на управителния съвет на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина д-р Жасмина Коева-Балабанова.
Тя отбеляза, че всички компании-членове на научноизследователските фармацевтични производители в България спазват много строг етичен код в това отношение. Не можем да кажем същото обаче нито за лабораториите, нито за компаниите, които внасят и предоставят тестове, отбеляза Коева. По думите й нито НЗОК, нито фармацевтичните компании биха могли да контролират качеството на извършването на изследвания. Затова според нея е нужен регламент, който да създаде механизъм на контрол.
