Отчетът на НЗОК за изпълнението на бюджета й през първото тримесечие на годината влиза във фокуса на вниманието на „Сега”. „Разходите на здравната каса за медицински изделия бележат спад през тази година. Намалението е от близо 15 на сто спрямо същия период на м.г., гласи отчетът за изпълнението на бюджета на касата за първите три месеца на 2018 г., приет от надзорния съвет”, пише вестникът.
„До края на март са похарчени 26.6 млн. лв. от общо 98-те млн. лв., предвидени в бюджета за това перо. Няма обяснение на какво се дължи намалението, още повече че през тази година бюджетът на касата е и по-голям - през 2017 г. за медицински изделия бяха предвидени 80 млн. лв. На фона на това НЗОК дори намали цените, които плаща за медицински изделия, но промяната е в сила от април и не би трябвало да е отразена в отчета за бюджета за първото тримесечие”, пише изданието. (Всъщност обяснението на намалението е много просто: от миналогодишния си бюджет през януари фондът плати за медицински изделия както за декември, така и дължими средства за ноември 2016 г., заради което тогава обичайната месечна сума беше сериозно надхвърлена, б. р.)
„Вероятно следващите данни ще са за още по-голямо намаление. От април касата плаща с 400 лв. по-малко за кардиостимулатор - вече само 2000 лв. За транскатетърни клапни протези вече се плащат 40 500 лв. при досегашни 50 000 лв. 250-350 лв. повече ще се доплаща за клапни протези и т.н.”, допълва изданието.
„Очаквано преразход има при лекарствата. По-голям е ръстът при онкомедикаментите - над 20 на сто спрямо м.г., или общо 97 млн. лв. При лекарствата за домашно лечение са платени почти 7 на сто повече пари - 244 млн. лв. Това са и единствените пера, по които се очаква дефицит и в края на годината от около 80 млн. лв.
За болници са платени 449 млн. лв., което е ръст от 10.7% спрямо м.г. И при болниците, и при лекарствата бюджетът също е увеличен спрямо 2017 г.”, пише още всекидневникът.
„Дума” се спира на ражданията от началото на годината досега. „С около 4400 по-малко са новородените от началото на годината до 24 май в сравнение със същия период на 2017 г., когато са родени 22 291 бебета. Това показват данните на Информационната система за ражданията на здравното министерство. Във Видинско за близо 5 месеца са родени едва 62 деца, в Смолянско - 72. Това са и областите с най-малко новородени. Видинска област е с най-малобройно население в страната, а Смолянска е с най-малко жители под 15 г. През миналата година за същия период новородените са били съответно 152 и 209”, отчита публикацията.
„Данните на НСИ за периода 2010-2017 г. сочат значителен спад в раждаемостта с изключение на 2014 г., когато се родиха над 1000 бебета повече от предходната година. През 2010 г., година след началото на кризата, новородените бяха 75 513 - с над 5 хил. по-малко от предишната година. 2017 г. приключи с 63 955 живородени и всички области в страната отбелязаха отрицателен естествен прираст, като той е с най-малки стойности в столицата и в Сливенска област. С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст статистиката отбелязва в областите Видин и Габрово. През 2017 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната намаляло с 45 836 души. Ако през 1990 г. децата са били 21,6%, хората в трудоспособна възраст - 55,5%, а над трудоспособна - 22,9%, то през 2017 г. съотношението става 15,1%:60,3%:24,6%”, посочва още изданието.
„Труд” пък отбелязва увеличения прием на медсестри във ВУЗ-овете. „Увеличава се приемът на медицински сестри и акушерки през настоящата учебна година. Повече места за кандидат-студентите в тези направления ще има във филиала на варненския Медицински университет в Шумен, в Медицинския университет в Плевен и в Югозападния университет в Благоевград. Причината за това са заявки от висшите учебни заведения за повече бройки, което е продиктувано от задълбочаващия се недостиг на специалисти по здравни грижи. Инициативата е подкрепена и от МОН заради кадровата криза”, пише вестникът.
„С 15 души повече е план-приемът на фармацевти, медицински сестри и акушерки в Плевен и с 24 - в Благоевград. В Шумен пък местата за медсестри стават 30, а за акушерки – 20”, допълва изданието.
