В Норвегия над 90% от здравните разходи се покриват от държавата, в България 45% се поемат от пациента

Дигиталното здравеопазване е изключително актуална тема. От една страна са компаниите, които искат все повече и повече данни, а от друга страна са институциите, които трябва да гарантират сигурността на личните данни и чувствителната за пациентите информация. Това заявиха участници в конференцията „Между София и Осло: анализ на здравни данни“.

„Ако си мислим за здравните данни, трябва да ги разделим на няколко нива. Първото е системното – това е системата, гледана от птичи поглед, какви са общите разходи за здравеопазване, за лекарства, бюджетът на НЗОК, дефицитът на НЗОК, колко е бюджетът на МЗ, здравният статус на населението, смъртността. Интересни и важни данни за правенето на политика. Второто ниво са регионалното и болничното – т.е. как се справят различните РЗОК с парите, които имат, какви са резултатите, които постигат, как се справят различните болници. И последно е нивото, на което можем да правим оперативен анализ. Това е всеки отделен пациент. И това е нивото, на което имаме информация за неговото състояние, за неговата болнична история, за лекарствата, които са му били изписани и за лечението, което му е проведено. И това е най-основното и ключово ниво на данни, по което можем да съдим за качеството на здравната система“. Това заяви в презентацията си д-р Антон Герунов от Стопанския факултет на СУ. Той допълни, че източниците за тези данни са официалните отчети, анкети и статистика.

„Статистиката например показва, че в България имаме над 70% смъртност от сърдечносъдови заболявания, докато в Норвегия смъртността при тях е едва 12%, колкото е и смъртността от злокачествени ракови заболявания. Заболеваемостта от тях у нас е близка като стойности до тази в Норвегия – 36 000 нови случая всяка година имаме в България, но смъртността е двойно по-висока. Продължителността на живота – в България средно тя е 75 години, в Норвегия – 82,5 години, докато средно за ЕС е 81 години“, каза д-р Герунов.

Той подчерта и друга разлика между нашата и норвежката здравна система. „В Норвегия над 90% от разходите се покриват от държавата, докато в България 45% се поемат от пациента“, каза той.

Д-р Герунов поясни, че все още достъпът до данни на всички нива е много затруднен, което пречи на цялостния анализ на здравната система. „До голяма степен са налични данните за здравния статус на гражданите на ниво НЗОК и МЗ, но не са достъпни на ниво РЗОК, на ниво болница или по клинични пътеки. Най-големият проблем е, че не са налични данни за ефективността на системата. Може би голяма част от тях дори не се събират“, каза той.

Като извод д-р Герунов отбеляза, че при една единна интегрирана електронна система ще се елиминира дублирането на финансирането на пациенти, ще стане ясно каква е натовареността на болниците и за какви заболявания и заетостта на леглата, което ще е от безспорна помощ за Националната здравна карта.

На конференцията бяха представени и възможности за обработка на машинно читаемите здравни данни, които могат да се използват за подобряване качеството на живот на хората, диагностиката и лечението, като се използват новите технологии и инструменти.