Във вестниците: Е-търгът за лекарства, информиране при носителство на хепатит В и С, ТЕЛК решения

Централизираният е-търг за лекарства, който бе спрян за втори път заради жалба в КЗК, е във фокуса на вниманието на „Капитал Daily” днес. „Държавният електронен търг за най-ниска цена на лекарствата, по които болниците да ги купуват, все още е несъвършена процедура, която компаниите обжалват и смятат, че няма да доведе до очаквания резултат”, пише изданието.

Вестнтикът припомня историята на създаването му от министър Москов и стига до трансформирането му от министър Петров. „В крайна сметка при проф. Петров беше пуснат минитърг само за онколекарства за химиотерапия, на обща стойност около 800 млн. лв., които покриват поръчки за две години. Процедурата в момента е обжалвана в КЗК от най-големия търговец на едро с медикаменти – „Софарма трейдинг”, като позицията й отразява проблемните точки в търга, около които са обединени и останалите търговци на едро”, пише „Капитал Daily”.

„Според жалбата заради множеството опорочени стъпки самата процедура е трябвало да се закрие и да се открие наново по силата на Закона за обществените поръчки. Освен това условията на търга не предполагат болниците да се снабдяват на най-ниска цена, а така, както са структурирани, ще доведат до еднакви цени и теглене на жребий между търговците за всяка позиция. Освен това самата платформа за провеждане на търга, в която се въвеждат офертите, продължава да блокира и да не дава възможност всички да подават поръчки едновременно”, посочва публикацията.

От материала научаваме още, че основният проблем според търговците на едро с лекарства е изискването за срок на годност на доставяните лекарства. „В документацията е посочен минимален остатъчен срок от 40%, т.е. ако лекарството има срок на годност пет години, то трябва да участва в търга с две години оставащ срок. В противен случай търговецът на едро дължи неустойка. Повечето онколекарства са биологични и биоподобни и предвид производството си и срока на проверка след това, те влизат в България с по-нисък остатъчен срок - от около 25%, и това не зависи от дистрибуторите. За това те настояват този срок да бъде записан в документацията за търга”, обяснява ежедневникът.

Проблем е и заложената в изискванията надценка, ограничена под 1%, като същевременно неустойката за срок на годност е над 10% от стойността на поръчката. Според компаниите неустойката е незаконен приход за болницата, който допълнително ще затрудни процедурата. Освен това в търга е предвидена стъпка за намаляване на цената с 0.3%, но в случая става въпрос търговците да намаляват цената под тази, на която са я придобили.

„Има и други проблеми. Например търгът не дава възможност в него да се включват нови лекарства и ако се появи нова и по-евтина терапия, тя няма да стигне до пациентите”, четем още в изданието.

„Централизираните търгове защитават огромен обществен интерес и те трябва да бъдат направени по безукорен начин - да гарантират пълна прозрачност и условия за лоялна конкуренция. Няма как тази процедура да бъде в явно нарушение на ЗОП и да не бъде опорочена”, коментира изпълнителният директор на „Софарма трейдинг” Димитър Димитров, цитиран от вестника.

„Монитор” се спира на дългогодишен проблем у нас, който все още не е намерил своето решение. „Заразени с хепатит В и С даряват кръв, но не знаят, че са инфектирани. След като в центровете по трансфузионна хематология я изследват и открият инфекцията, я унищожават, но не уведомяват дарителя, че е носител на опасния вирус. За това алармира пред „Монитор” председателката на сдружение „Хепактив” Силвана Лесидренска. В резултат десетки донори на кръв пропускат ценно време за лечение и развиват цироза на черния дроб, допълни тя”, пише ежедневникът и дава пример с мъж, инфектиран преди 16 години по време на отбиването на военната си служба, когато за първи път станал кръводарител. По-късно два пъти дарявал кръв, но не бил информиран, че е заразен с хепатит В и С, въпреки че в документите за кръводаряването се посочва и адресът на поделението, в което е служил, и постоянният му домашен адрес.

„Случаят на младия мъж не е изолиран. Ако човек е заразен, следва да бъде уведомяван лично от съответния център, както се практикува в Гърция, Великобритания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Франция, Хърватия и Нидерландия, или да бъде съобщавано както на него, така и на личния му лекар, както се прави в Германия, смята Силвана Лесидренска. За тази промяна пациентската организация настоява пред Министерството на здравеопазването. Искане за това е внесено още миналата година, но към момента решение на проблема няма”, четем в „Монитор”.

„Сега уведомяването при евентуално носителство на хепатит В, С или друга инфекция е описано в Наредба 18, която регламентира кръводарителската дейност и Закона за кръвта и кръвните продукти. Според документа "донор на кръв, чиито резултати от изследване за антиеритроцитни антитела е положителен, се информира и се насочва към личния лекар за допълнителни изследвания и консултации. От същото лице се взема отново кръв при липса на противопоказания и след отрицателен резултат от изследване за антиеритроцитни антитела, извършено не по-рано от 6 месеца от първото изследване". В нея обаче не е споменато точно как лекарят ще бъде уведомен след като във формуляра, попълван от желаещия, не е посочен телефон и адрес на кабинета му.

Според практиката сега това става, като съответният кръвен център уведомява регионалната здравна инспекция. Тя на свой ред следва да уведоми личния лекар на лицето, поясни директорката на Националния център по хематология проф. Фани Мартинова и призна, че това не е най-перфектният начин”, пише още изданието.

„24 часа” пък информира за лек спад в ТЕЛК решенията. „Още 20 846 души са получили инвалидна пенсия, сред като са си извадили решение от ТЕЛК. Това показват данни на Националния осигурителен институт от началото на годината до края на септември. Така броят на хората с инвалидни пенсии в страната достига общо 458 990. Това обаче е с 286 по-малко спрямо същия период на 2016 г. Средният размер, който са получавали прекъсналите работа заради болест, е бил 241,43 лв.”, съобщава публикацията.

„Общо 56 656 души са били освидетелствани от ТЕЛК комисиите през 2016 г., което е 0,9% от цялото възрастно население. Това показват данните на Националния център за обществено здраве и анализи. От тях 12 809 са с над 90% неработоспособност. За сравнение през 2015 г. броят на освидетелстваните лица е бил 65 751 души. Рекордът е през 2004 г., когато са издадени 133 251 решения. През миналата година е имало 74 ТЕЛК комисии в страната, като средно всяка от тях е освидетелствала по 765 души”, отчита материалът и допълва: „Според данните на НОИ от 2000 до 2016 г. разходите за инвалидни пенсии се увеличили седем пъти и през м.г. са достигнали над 1,7 млрд. лв.”