Във вестниците: Достъп до здравеопазване, награди в сектора, случаят в РЗОК Пловдив

„Гарантиран и справедлив достъп до висококачествени здравни услуги и лекарства и насърчаване благосъстоянието на хората от всички възрасти. Тези задачи очерта здравният министър Кирил Ананиев като водещи в общите усилия, за осигуряване на универсално здравно покритие”, пише днес „24 часа”, като уточнява, че изказването на министъра е направено от името на българското председателство на Съвета на ЕС при откриването на 71-ата сесия на Световната здравна асамблея в Женева.

„Универсалното здравно покритие е споделена цел на държавите-членки на СЗО, чиято цел е постигане на най-високия възможен стандарт за здраве за всички хора. За него е нужно стратегическо и устойчиво сътрудничество, заяви още Ананиев”, допълва вестникът.

 „Жълт труд” се спира на наградите в медицината, дадени преди дни. Голямата награда за цялостен принос в медицината получи проф. Ивайло Търнев. „Нужни са ни повече духовни примери - защото днешното здравеопазване е много дехуманизирано, много комерсиализирано, много дискредитирано.... То не е това, което аз избрах преди 31 години”, казва проф. Търнев, цитиран от седмичника.

„В категория Доктор на годината 2018 бе отличен проф. д-р Владимир Данов, достигнал върховете в кариерното развитие в Германия и завърнал се в България, за да обучава младите специалисти и да дава европейска насока в медицинската практика.

Залата аплодира и създателката на Школа по невросонология - акад. проф. д-р Екатерина Титянова, по чиито учебници вече учат студентите в Кеймбридж и в Бразилия.

Неврохирург №1 - проф. д-р Николай Габровски от „Пирогов”, трето поколение специалист в тази област, получи наградата в категория Професионализъм и иновации в медицината”, изрежда публикацията.

„Сега” се спира в коментарен материал на случая с арестуваните служители на РЗОК Пловдив. „Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.” Тази изстрадана през годините народна мъдрост може всекидневно да бъде повтаряна за България и нейната власт и винаги ще е вярна.

Поговорката пасва идеално на шумния случай в Пловдив - посред бял ден насред улицата бяха арестувани двама служители на местната здравна каса, фармацевт и социално слаб. Според прокуратурата те са участници в схема, с която били източени 1.1 млн. лв. от бюджетните пари за скъпоструващото безинтерфероново лечение на хепатит С. Обвинението твърди, че са дублирали рецепти, правили заявки до касата, създавали аптеки фантоми и мамили”, припомня авторът.

„Ключовото е, че схемата се оказала възможна благодарение на несъвършения софтуер на здравната каса. Слабостите на програмата позволявали контролът на изписаните лекарства да се осъществява едва три месеца по-късно. Според прокуратурата ставало дума за две програми, които се разминавали във времето. В този период фантомните аптеки били откривани и закривани. На практика контрол нямало”, отбелязва той.

„Следват много въпроси: Кой и как е приел въпросния несъвършен софтуер? Каква е отговорността за това и кой ще я понесе? Каква е гаранцията, че няма източване по линия на хепатита в цялата страна, както и по всички останали подобни програми? Възможно ли е всички тези неща да се случват в една регионална каса, без това да се знае и по-нагоре? Ако е възможно, за какъв контрол на харчовете за здраве изобщо може да става дума?”, пита авторът и отбелязва: „Реално милиарди изтичат през всички системи и мрежи на държавата. Периодично прокуратурата ни съобщава за това, но последствия няма.”