Всеки десети взима заем, за да се лекува

Българските пациенти плащат от джоба си повече средства за здраве, отколкото покрива здравната каса – този извод се налага от изследването „Здраве, качество на живот, неравенства. Състояние, взаимни влияния, тенденции и предизвикателства“, осъществено от Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Резултатите от изследването бяха представени днес на пресконференция.

Проектът обхваща няколко различни проучвания, проведени в периода между 2014 и настоящата 2017 година, а резултатите се отнасят до качеството на живот, доплащането за здраве от домакинствата, както и социалните неравенства в здравето.

Според данните, съобщени от ръководителя на проекта доц. д-р Божидар Ивков, през 2015 г. над 50% от разходите за здравни грижи са били собствени средства на пациентите. Той уточни, че средният месечен разход на едно домакинство за здраве възлиза на 102 лева, а на едно лице - 42 лв. Годишно сумата се увеличава до 1204 лева за едно семейство и 504 лв. на човек от домакинството. „Това дава основания да се предположи, че през 2015 г. личните разходи за здраве са възлизали на между на 3,6 и 3,7 млрд. лв., което всъщност представлява 52% от разходите за здраве. Останалите 48% са на НЗОК. Тези данни потвърждават съществуващата трайна тенденция държавата да прехвърля на гърба на гражданите финансовата тежест за здравеопазване“, коментира той.  Доц. Ивков информира още, че при заболяване на член от домакинството значителен процент от хората с минимални доходи трябва да заделят огромна част от заплатата или пенсията си, за да покрият лечението си, като при някои групи този процент достига 90% от доходите. Факт, който учените от БАН определиха като катастрофален. 

На този фон препоръките на СЗО са доплащането „от джоба“ да е между 5 и 20%. От изследването стана още ясно, че почти 30% от изследваните лица са справят трудно и много трудно с разходите за здраве, а на всеки 10-ти се е налагало да вземе заем, за да се погрижи за здравето си.

Особено големи разходи от българските семейства се заделят за доплащане на медицински изделия и лекарства, стана още ясно на пресконференцията. Пример в тази насока бе даден със смяната на тазобедрена става, която възлиза средно на 4000 лв. „Представете си един човек с пенсия от 500 лв. как може да се подложи на тази операция, за да има по-добро качество на живот“, попита в тази връзка доц. Ивков, като отбеляза, че мнозина български пенсионери получават далеч по-ниски пенсии.

Според доц. д-р Здравка Тонева от БАН здравеопазването у нас буквално се е разпаднало, като в особено лоша ситуация се намират хората в малките населени места и селата. „Хората в селата не ходят на лекар, не си купуват лекарства“, заяви тя, като допълни, че 24% от населението у нас е лишено от фелдшерска или лекарска помощ. Доц. Тонева припомни и доклада на антикорупционния орган БОРКОР по проблема с доплащането за медицинските изделия и попита какво всъщност се предприема в тази насока.

Като особен проблем тя обособи и групата на здравнонеосигурените лица, чието лечение най-често остава за сметка на болниците. В тази връзка Тонева разказа за случай, при който български политик, който бил здравнонеосигурен, постъпил в болница, като проведената му там терапия възлязла на 23 000 лв. Въпросният политик обяснил, че не си плаща здравните вноски в знак на протест срещу здравната реформа. В резултат лечението му останало за сметка на болницата.

От представеното от БАН изследване стана още ясно, че българите страдат най-много от високо кръвно налягане, болки в гърба, болки в краката, сърдечносъдови заболявания, като над 26% от анкетираните имат повече от три здравни проблема. „Тези проблеми пораждат различни здравни ограничения, отбеляза доц. Ивков, като посочи, че на практика сърдечносъдовите заболявания и високото кръвно започват да придобиват характер на национален проблем.